Възкресение Христово в Троянския манастир

През празничните дни не спираше потокът от хора, желаещи да се поклонят пред чудотворната икона на св. Богородица Троеручица, за която монасите разказват, че на два пъти през последното десетилетие се е покривала с капки миро и е излъчвала чудно благоухание. Чудотворната икона е естественият център, около който преди близо 3 века е възникнал Троянският манастир, разположен на брега на река Черни Осъм до село Орешак. От многобройните чудеса на изцеление сред православните християни е много популярно чудото на спасените от чумата. През 19 век по време на чумната епидемия населението от Ловеч и близките села потърсило изцеление и защита от иконата на св. Богородица в манастира, но срещнало нежелание за помощ и страх от зараза сред част от местните жители и някои от монасите. Игуменът обаче наредил пришълците да останат в манастира въпреки заплахата от разпространението на заразната болест, а част от монасите избягали в гората, за да са по-далече от опасността. И станало чудо: милостта на игумена била възнаградена от Божията майка със запазване от болестта на всички, потърсили нейната защита в манастира, а избягалите в гората монаси и селяни били поразени от чумата.

Освен със славното си минало и многобройни чудеса Троянският манастир за съжаление преди две години се прочу в медиите с поредица от скандали и недостойни събития. Радостната новина е, че новият игумен Браницки епископ Григорий видимо е овладял междуособиците и е впрегнал всички усилия за възстановяване на разрушеното манастирско стопанство, ремонтиране на рухващото западно крило и най-вече за възстановяване на авторитета на Троянския манастир като свято място на монашески подвиг и усилен духовен живот.

Днес православните християни, живеещи в бетонната пустиня на града, ставаме все по-чувствителни към темата за съвременното състояние на манастирите. Поривът ни да се докоснем до мистичния и богопосветен живот на монасите (както кръвоточивата жена се е докоснала до дрехата на Христос) е пределно искрен, защото духовно изнемогваме без молитвената благодат и чудотворната закрила на нашите манастири. Закътани в най-красивите места в България, те са създадени, за да бъдат оазиси на православна духовност, сърдечно съкрушение и молитвен подвиг. Манастирите са част не само от миналото, но и от настоящето и бъдещето на всички нас, жителите на родната земя, и всички сме отговорни за тяхното състояние.