Катедралният храм на град Разлог е посветен на Благовещението на св. Дева Мария и затова днес, четвъртата неделя от Великия пост и денят на Богородичното Благовещение, Неврокопският митрополит Натанаил отслужи там света Златоустова литургия. Той беше в съслужение с архиерейския наместник на Разложка духовна околия иконом Янко Русков и клириците икон. Румен Калайджиев, прот. Димитър Белчин и йеродякон Теофил от манастира „Св. Георги” в Хаджидимово. Песнопенията на утринната и на литургията изпълни смесеният митрополитски хор „Йеромонах Неофит Рилски” под ръководството на протопсалт Йоан Папахронис от гръцкия гр. Сяр (Серес), който от години ръководи хора. На места се включи и хорът от гр. Катерини, Гърция, чиито хористи присъстваха на богослужението.
Храмът отрано се изпълни с богомолци, дойдоха също кметът и други общественици, учители доведоха децата си. Накрая митр. Натанаил произнесе празнично слово за жертвената готовност на св. Дева Мария да се откаже от своята воля и да я подчини на Божията, за да стане по този начин „вместилище на Невместимия”, както я величаят църковните песнопения.
Митрополитът причести многото причастници, сам раздаде и нафората, за да може да поздрави всеки един от богомолците. След това една група ученици изнесоха рецитал за Богородичния празник и архиереят ги благослови за тяхното желание и усърдие.
Църквата „Благовещение Богородично” е може би най-големият храм в Неврокопска епархия. Неговото строителство започнало още пред 1911 г., тоест преди Разлог, тогава наричан Мехомия, да се освободи от турско господство. Но след освобождаването му и заради продължаващите войни строителството е спряло, а после „по политически и градоустройствени причини” се сменя мястото на храма, както и името му. Православното българско население е искало той да се посвети на славянобългарските просветители св. Кирил и Методий. Но после е променено името му на „Благовещение Богородично” и така той става единственият храм в Неврокопска епархия, посветен на този празник. Храмът е осветен през 1939 г. от тогавашния Неврокопски митрополит Борис (убит на 8 ноември 1948 г.), а стенописите му се правят едва през 90-те години на миналия век.
