На 25 февруари т. г. се навършват 10 години от кончината на Агатополския епископ Никон (в мире Ненко Петров Лалков). Своеобразен по характер и общение той беше една интересна личност, която видимо се открояваше сред клира на БПЦ.
Роден е на 13 април 1931 г. в с. Беловица, Пловдивско, където получава и основно и прогимназиално образование. След отбиване на военната служба постъпва като послушник в Рилската св. обител, където на 5 април 1958 г. е постриган в монашество от тогавашния игумен Стобийски еп. Варлаам (после Пловдивски митрополит, + 1986 г.), който на 5 май с. г. го ръкополага и в йеродяконски чин. Като монах е пратен да завърши Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” на гара Черепиш, Врачанско. Но не завършва образованието си там, защото след превръщането на Рилския манастир в музей йеродякон Никон преминава на служение във Великотърновска епархия като митрополитски дякон с местопребиваване в Преображенския манастир. Така той имал възможност да завърши средно образование в с. Върбаново (сега отново Царева ливада, Дряновско), след което следва в Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София. През 1965 г. е ръкоположен за йеромонах от Великотърновския митрополит Стефан. С благословението на Св. Синод на БПЦ през 1973 г. йеромонах Никон заминава за Русия, където е аспирант в Ленинградската духовна академия. През 1976 г. е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, а през 1977 г. митрополит Стефан го възвежда в архимандритско достойнство. От 1984 до 1992 г. е енорийски свещеник в различни храмове, както и ефимерий в Мерданския манастир „Св. Четиридесет мъченици” в Търновска епархия.
В едно свое писмо от 1980 г. търновският свещеник и епархийски съветник отец Стоян Величков пише до Н. Св. Българския патриарх Максим следното за отец Никон: „Този наш духовник познавам отпреди повече от 15 г. Той при нас израстна. Общественият и политически кредит на неговите родители - бащата и майката, цялото им семейство, са били ятаци и са подпомагали съпротивителното движение преди 9 септември 1944 г. - би му осигурил голямо обществено положение. Но неуведаеми са Божиите пътища. Той се отрекъл от „мира сего” и тръгнал по пътя на духовния живот, пътя на монаха. Бащата наскоро след 9.9.1944 г. починал от изтезанията. Майката се отрекла от своя рожден син заради избрания от него път на вярата и Бога, брат му, който заема голяма служба в министерството на вътрешните работи, искал да застреля брата си за неправомерната според него постъпка. Отречен и изоставен от своите близки, той останал само с Бога и вярата в Него. Неговата любов към Бога и св. Църква се оказала по-силна от любовта му към родители и близки (Мат. 10:37). Започнал своята служба на Бога и св. Църква като митрополитски дякон в нашата епархия, той израстна до положението на протосингел на нашия кириарх дядо Стефан. В битността си на такъв, а пък и преди това, в продължение на толкова години, той опозна епархията, нейните нужди и клир... Той в едно кратко време обхвана работата и стана дясната ръка на архиерея. Бързо израстна, по думите на дядо Стефан, и ще трябва да расте. Просто всички ни учудва голямата му преданост и любов, с които изпълнява своето служение...”
След настъпилото разделение в БПЦ през 1992 г., съблазнен от предложението да получи владишка корона, архим. Никон беше привлечен от Неврокопския митрополит Пимен, който на 31 август 1994 г. противоуставно го хиротониса в епископски сан. След решенията на Всеправославния събор, проведен в София на 31.9.-1.10.1998 г., епископ Никон беше канонически приет в единството на БПЦ и пръв от опростените прие възложеното му послушание от Св. Синод да бъде викарен епископ на Сливенския митрополит Йоаникий. Последните години от своя живот, поради влошеното си здравословно състояние, прекара в София като епископ на разположение на Св. Синод. Дядо Никон почина внезапно, говорейки по телефона със свои близки. Така го бяха и открили, издъхнал на стола с телефонната слушалка в ръка. Погребан е в Централните софийски гробища.
Бог да го прости!
След настъпилото разделение в БПЦ през 1992 г., съблазнен от предложението да получи владишка корона, архим. Никон беше привлечен от Неврокопския митрополит Пимен, който на 31 август 1994 г. противоуставно го хиротониса в епископски сан. След решенията на Всеправославния събор, проведен в София на 31.9.-1.10.1998 г., епископ Никон беше канонически приет в единството на БПЦ и пръв от опростените прие възложеното му послушание от Св. Синод да бъде викарен епископ на Сливенския митрополит Йоаникий. Последните години от своя живот, поради влошеното си здравословно състояние, прекара в София като епископ на разположение на Св. Синод. Дядо Никон почина внезапно, говорейки по телефона със свои близки. Така го бяха и открили, издъхнал на стола с телефонната слушалка в ръка. Погребан е в Централните софийски гробища.
Бог да го прости!
