Ценна старопечатна книга е постъпила в Националния исторически музей

В Националния исторически музей чрез сектор „Културно-историческо наследство” при Главна дирекция „Криминална полиция” е постъпила изключително ценна старопечатна книга, липсваща досега в българските хранилища, съобщиха от отдел „Връзки с обществеността” на НИМ.

Това е книгата на средновековния византийски книжовник и тълкувател на Свещеното Писание Теофилакт, архиепископ на България (наричан още Охридски архиепископ заради седалището на архиепископията) „Тълкувания на четирите евангелия от Новия Завет”. Тя е издадена в Париж през 1542 г.

Теофилакт е назначен в зряла възраст за архиепископ на „Българската автокефална (самоуправляваща се) архиепископия”. Тя е основана от император Василий ІІ през 1018 г. (след завземането на останалата западна част от Първото българско царство и смъртта на българския цар Самуил, както и след унищожаването на Българската патриаршия с център в Охрид – б. р.) и включва всички епархии на нашата патриаршия. Българската архиепископия получила дори епархии в днешна Северна Гърция, Албания и… Южна Италия. За седалище бил определен град Охрид. Титулът на предстоятеля й бил вече не патриарх, а „архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България”. За краткост във византийските държавни и църковни документи титулът на архиепископите бил „Архиепископ на България”, съответно „български архиепископ”.

Съчиненията на византийския църковник, писател и богослов Теофилакт Български (роден на о. Евбея, Гърция), Охридски архиепископ от около 1078 до след 1107 г., които са известни досега, са многобройни – той е изключително продуктивен автор. Някои от тях са сред най-ценните гръкоезични извори за историята на България 9-11 век. Най-важни за българската история и литература са неговите: Пространно житие на св. Климент Охридски и Служба за светеца, както и Житието на светите 15 Тивериополски (Струмишки) мъченици.

Неговите Тълкувания на четирите евангелия са истинско постижение на византийската екзегетика и са признати и не само от Православната, но и от Западната църква.

Първите преводи на произведения на Теофилакт Български на латински език излизат през 1477 г. в Рим и през 1518 г. в Париж (по това време произведенията му погрешно се приписват на св. Атанасий Велики). През 1524 г. в Базел са издадени, вече под негово име, тълкуванията му на четирите евангелия. Следват многобройни преиздания, сред най-ранните и най-ценните от които е и изданието от 1542 г. в Париж.

Интересно е четиристишието, запазено в един ръкопис с евангелските тълкувания от църквата "Св. Марк" ("San Marco") във Венеция. То е на гръцки и латински и звучи така:

Прекрасно тълкувание от Българския архиепископ
на Евангелието от Йоан;
неговото отечество е Евбея, а живот - словесността,
жребият му бе божествен, а гробът му - България!

Първият превод на старобългарски език на тълкованията е издаден в Москва през 1648 г. в четири тома под името Благовестник или Толкование блаженнаго Феофилакта, архиепископа Болгарского, на Святое евангелие. В него обаче има някои отклонения от гръцкия оригинал. През 19 в. излиза руски превод на Благовестника като издание на Казанската духовна академия (претърпял няколко преиздания дори до ново време), който пък през 2005-2006 г. е преведен на български и издаден у нас от името на Зографския манастир, но за жалост не от оригинала.

Според НИМ след консервация старопечатното издание на Теофилакт Български ще украси витрина в ІV зала на Националния исторически музей.

Превод на четиристишието: Иван Димитров