Днес в Червената къща в София, пред препълнена аудитория, бяха представени Дневниците на прот. Александър Шмеман. За издаването на книгата, нейните послания и предизвикателства говореха свещеник Николай Нешев, проф. Калин Янакиев, преводачът Борис Маринов и редакторът Димитър Спасов. Водещ на дискусията беше Тони Николов.
Във встъпителните си думи проф. Калин Янакиев отбеляза, че "Дневниците" са книга, която трябва да приветстваме, защото е писана от свещеник и се отличава с безкомпромисна честност, включително и по отношение на църковните проблеми, като в същото време авторът й никога не изпада в отстъпление. Сред многото теми, които поставя отец Шмеман, проф. Янакиев отличи проблема за радостта, която радост често се извежда като водещ мотив в богословието на отец Шмеман. Според него, тази радост няма нищо общо с хуманизираната версия на християнството, според която Христос и вярата в Него са само източник на положителни емоции. Той цитира горчивите думи на о. Шмеман: "Хората днес не се страхуват от смъртта, от вечната гибел, затова и не жадуват спасението си". Само, ако човек осъзнае на ръба на каква пропаст е застанал, той може да възжадува Спасителя и своето спасение. Според проф. Янакиев днес се извършва подмяна на християнството и то от самата Църква. Жаждата за Христос се замества с някакво психо-терапевтично спокойствие, което черпи сили от спазването на определени ритуали и норми.Свещеник Николай Нешев от руската църква "Св. Николай Мирликийски" в София каза, че тази книга е обречена да бъде вълнуваща. Тя е променила живота на много хора, а в наше време има дефицит на такива свидетелства от свещеници. Именно като литургично свидетелство определи отец Николай "Дневниците" на о. Шмеман, а неговата радост - като евхаристийна. Той похвали българския превод на книгата, който според него носи същия емоционален заряд, както и оригиналът. Отец Николай сравни Дневниците на отец Александър Шмеман с дневниците на други двама руски духовници - св. Йоан Кронщадски и св. Николай Японски. Според него тези лични духовни записки се отличават с такава дълбочина и богатство, че изчерпват предмета на катедрата по пастирско богословие, а на техния фон съществуващите учебници стават още по-нечетивни.
Редакторът Димитър Спасов се спря на особеностите на жанра на личния дневник. Като един от основните проблеми на този жанр той определи липсата на сюжет, но в конкретния случай именно липсата на сюжет се явява едно голямо предизвикателство пред читателя, тъй като го държи винаги буден и му позволява да следи динамиката на ежедневието на големия пастир и богослов на нашето време.
Преводачът Борис Маринов разказа за голямата радост, която е изпитвал по време на 5-месечната си работа върху превода на книгата. Той цитира думите на прот. Георги Митрофанов по време на представянето на "Дневниците" в Русия през 2006 г.: "Има две опасности при възприемането на тази книга - първата е тя да бъде тотално отречена, а втората е да се превърне в своеобразен нов катехизис. И двете крайности трябва да бъдат избегнати". Затова преводачът се обърна към бъдещите читатели на книгата: "Четете я честно - честно към себе си, към автора й и към Този, от Когото идва всичко". "Дневниците" на отец Шмеман са издание на фондация "Комунитас", в превод на Борис Маринов и под редакцията на Димитър Спасов. Автор на предговора към българското издание на "Дневниците" е проф. Калин Янакиев.
