„Да не искаме каквото другите имат…” Тази реплика почти всяко дете използваше, докато искаше да отговори на въпроса добре ли е в училище да имат предмет ”Религия”. Групата е сборна с деца от първи до четвърти клас в основното училище в село Момчиловци, община Смолян. Около 20 деца веднъж седмично сядат не с учебници на чиновете, а с материали за рисуване и оцветяване, с цветни книжки и разпечатани библейски текстове. Учителката Мария Кетева каза, че в часа по религия децата изучават Стария и Новия Завет. Утвърждават християнските добродетели. Учат се под формата на игри, оцветяване и рисуване да разбират сложните духовни текстове. „Децата идват с желание. Имат интерес към този материал. Обучение по религия прилагаме вече 12 години в нашето училище. Родителите са доволни”, посочи учителката.
Родителите да са доволни, е добра
оценка за един учител, но когато и децата са доволни, полза има обществото,
защото тези деца ще израснат добри граждани. Дай Боже!
Да не искаме каквото другите
имат… Това като убеждение у децата се прибавя към усвоените заповеди – „Да не
крадем, да не лъжем, да уважаваме родителите си, да внимаваме с думите, да не
се кланяме на идоли, да помагаме на другите, да проявяваме милосърдие. Да се
задоволяваме с това, което имаме. Ако имаме повече, а друг няма, да го
почерпим. И пак – да не искаме, каквото другите имат, да живеем по-скромно и
по-дълго…”
Да не искаме… В днешно време това като модел на поведение може да звучи наивно, но то е основа за промяна на народната психика след време, загърбване на ниското и материалното, което е виснало на шиите ни сега. Толкова чистосърдечно децата вярват в Божиите заповеди, толкова искрено смятат, че като знаят добри правила, ще успяват, че човек, колкото и да е вкоравен, трепва и пожелава да им се случи. Да не искаме означава да не завиждаме, да не се терзаем, че другите имат повече, да останем спокойни, какъвто и факт за притежание от други да чуем. Да не сме отмъстителни. Да не се втурване и ние с лакти да придобиваме, често измествайки друг.
Часът по религия започва с
молитва, всички заедно и всички прави. Децата затварят очи и си представят
другия свят – този, който Бог ни е създал, но ние сме го загърбили. Личицата им
светят. Те не са при нас, те не са в стаята, те са при Доброто, те са при
Единственото, заради което си заслужава да живееш.
След молитвата се връщат в час. И знаят, че трябва да се стараят да спазват това, на което се учат. Да вярват. Да са послушни и в вкъщи да помагат, да пазят училището, да са дружелюбни.
А какво пожелавате на другите деца? Да си имат семейства. Да са здрави и силни. Да се обичат и да са отговорни. Да са търпеливи и добри. Да обичат Бог и да вярват, че Той винаги ще им помага.
Да не искаме каквото другите
имат… Това като убеждение у децата се прибавя към усвоените заповеди – „Да не
крадем, да не лъжем, да уважаваме родителите си, да внимаваме с думите, да не
се кланяме на идоли, да помагаме на другите, да проявяваме милосърдие. Да се
задоволяваме с това, което имаме. Ако имаме повече, а друг няма, да го
почерпим. И пак – да не искаме, каквото другите имат, да живеем по-скромно и
по-дълго…”Да не искаме… В днешно време това като модел на поведение може да звучи наивно, но то е основа за промяна на народната психика след време, загърбване на ниското и материалното, което е виснало на шиите ни сега. Толкова чистосърдечно децата вярват в Божиите заповеди, толкова искрено смятат, че като знаят добри правила, ще успяват, че човек, колкото и да е вкоравен, трепва и пожелава да им се случи. Да не искаме означава да не завиждаме, да не се терзаем, че другите имат повече, да останем спокойни, какъвто и факт за притежание от други да чуем. Да не сме отмъстителни. Да не се втурване и ние с лакти да придобиваме, често измествайки друг.
Часът по религия започва с
молитва, всички заедно и всички прави. Децата затварят очи и си представят
другия свят – този, който Бог ни е създал, но ние сме го загърбили. Личицата им
светят. Те не са при нас, те не са в стаята, те са при Доброто, те са при
Единственото, заради което си заслужава да живееш.След молитвата се връщат в час. И знаят, че трябва да се стараят да спазват това, на което се учат. Да вярват. Да са послушни и в вкъщи да помагат, да пазят училището, да са дружелюбни.
А какво пожелавате на другите деца? Да си имат семейства. Да са здрави и силни. Да се обичат и да са отговорни. Да са търпеливи и добри. Да обичат Бог и да вярват, че Той винаги ще им помага.
