Приемането на първо четене на законопроекта за сурогатното майчинство предизвика противоречиви реакции в обществото. Националната мрежа за децата, мрежа на водещи НПО, работещи в сферата на децата и семействата, разпространи официално становище, в което призовава за отлагане на приемането на закона с няколко години, през които ще може да се проведе необходимият обществен диалог по темата. Според НМД в този си вид законът не защитава правата на детето, нито на сурогатната майка. От организацията призовават първо да се проучи световният опит и след това да се въвежда в България такава практика. Освен това съществуват редица нерешени законодателни проблеми относно правата на децата в цялост, които чакат спешно решение от българските законодатели. По-специално в становището се казва:
"Приемане на новата нормативна уредба несъмнено ще даде още една възможност на някои хора и двойки, които искат да имат деца. Въпреки това съществуват няколко основни довода, които според нас налагат отлагането на окончателното приемане на промените:
На първо място налице е изключително голям риск за нарушаване на правата на детето, което е износено от сурогатната майка, както и на самата сурогатна майка. В ситуация, в която предмет на договора е живо човешко същество, трудно могат да бъдат гарантирани правата на детето.
По тази причина настояваме, ако законовите промени, касаещи сурогатното майчинство, бъдат окончателно приети, те да уреждат в най-малки подробности взаимоотношенията между сурогатната майка, детето и лицето/семейството, което придобива законно попечителство над детето.
В това число влиза и регламентиране на начина, по който детето ще се възползва от правото да познава своя произход, включващо като минимум начин на износване и раждане, основания за избора, право на информация за сурогатната майка. Част от нормативното уреждане би следвала да бъде и системата за консултиране на такива деца и семейства.
На второ място, все още няма задълбочени анализи, които да показват недвусмислено, как подобна законова рамка осигурява спазването и прилагането на правата на човека и на детето, и то не само в контекста на репродуктивните възможности.
Именно поради неизследвания и нееднозначен световен опит ние настояваме да има по-задълбочени проучвания и обществен диалог по темата в следващите няколко години. Считаме, че е добре да се организират проучвания и посещения, които да доведат до натрупване на информираност по въпросите на сурогатното майчинство.
На последно, но не и по важност място е фактът, че в България има много по-неуредени и неизяснени от законодателна гледна точка области, касаещи децата и българското семейство.
На дневен ред стоят изключително тежките проблеми на българските деца и семейства, които в много по-голяма степен изискват политическото внимание и ангажимент. Новата нормативна рамка за детето и семейството, законът за училищното и предучилищно образование, реформата в детското и младежкото правосъдие и процесът на деинституционализация са теми, които обхващат всички деца.
Поради това е необходимо политическият и организационният ресурс на държавните институции да бъде спешно насочен в посока на изработването на възможно най-добрата нормативна рамка, създаваща условия за ефективно прилагане на правата на всички български деца".
