Открито писмо, придружено с 280 подписа на миряни, изпрати до Светия Синод и Негово високопреосвещенство митрополит Николай Никола Колибов от името на църковното настоятелство на храм "Света Неделя" в Смолян (кв. Райково). В писмото си той моли синодът да разгледа действията на пловдивския митрополит по отстраняването от църквата на досегашния свещеник Живко Желев, за което и досега няма посочени мотиви.
Отецът получил заповед през септември да предаде делата и имуществото на църквата на нов свещеник, а с друга заповед е назначен за енорийски свещеник в друга църква в града - "Свети Дух".
Отец Живко е свещеник от 22 години и хората го уважават. Те са възмутени от действията и отношението на митрополит Николай както към свещеника Живко Желев, така и към християните, се казва в писмото. В него се посочва, че през юни владиката внезапно дошъл в църквата "Света Неделя" в края на църковна служба. Той и придружаващите го "нахлули" в помещението за продаване на свещи и започнали да "ровят" в чекмеджетата за пари и свещи, с цел да хванат в нарушение свещеника при доставката на свещи. Такова обаче, според Колибов, не било открито. Владиката се "нахвърлил" върху свещеника с обидни квалификации за външния му вид и неговата работа. В образа на този духовен властелин християните видяха не проповедник на христовата вяра, а самозабравил се духовник без почит и уважение, се казва още в писмото.Справка от архива на Двери.бг: Свещ. Живко Христов Желев е син на починалия свещ. Христо Желев Христозов, служил дълги години във възрожденския храм "Св. Неделя" в смолянския квартал Райково и в онези години тайно покръстил множество българомохамедани, далече преди т. нар. "възродителен процес". О. Христо бил родом от хасковското село Въгларово, но след завършването на СДСеминария на гара Черепиш (съученик на проф. Славчо Вълчанов, ик. Антон Парушев от Варна и др.) отива да работи като миньор в Смолянския край. По-късно там става и свещеник, но не доживял до пенсия заради коварната миньорска болест силикоза. Синът му е завършил СДСеминария (учи заедно с прот. Емил Якимов от Етрополския манастир, ик. Николай Димитров от Бургас и др.), но още като ученик е осиротял и не е завършил богословския факултет. Станал свещеник на мястото на покойния си баща и по-късно изпратил синовете си да учат в Пловдивската семинария. Големият вече е студент по богословие, а малкият е в 4-ти клас на семинарията.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/339uc
