В Националния исторически музей днес беше представена експозиция стенописи от средновековната църква "Св. Илия" в крепостта Урвич до с. Боженица, общ. Ботевград. Стенописите са открити още преди 30 години от проф. Димитър Овчаров. Днес те бяха представени от неговия син, проф. Николай Овчаров. Крепостта Урвич е последната цитадела, която пада под османска власт през 14 век. В историята на Паисий Хилендарски се разказва, че там е воювал цар Иван Шишман, но това сведение се счита за легендарно. Стенописите представляват фрагменти с изображения на светци в Палеологов стил.
Разкопките на крепостта започнаха в началото на октомври и ще продължат до месец ноември. Те се възобновяват с финансовата помощ на Софийска община чрез проект за близо 40 000 лева по програма "Култура". Акцентът на разкопките ще бъдат цитаделата на крепостта и манастирският комплекс "Свети Илия".
Този Боженишки Урвич трябва да се различава от Кокалянския Урвич над с. Кокаляне, общ. Панчарево, София. Интересното е, че и за двете места има запазено едно и също предание - за последната битка на цар Иван Шишман срещу настъпващите турски орди в края на 14 в. В близост и до двата Урвича има манастир "Св. архангел Михаил" - Кокалянски и Чекотински. Все пак в Боженишкия Урвич е запазен и скален надпис, който в превод гласи: „Аз, Драгомир, писах. Аз, севаст Огнян, бях кефалия при цар Шишман и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/339uq
| Словото стана плът |
|---|
В Националния исторически музей днес беше представена експозиция стенописи от средновековната църква "Св. Илия" в крепостта Урвич до с. Боженица, общ. Ботевград. Стенописите са открити още преди 30 години от проф. Димитър Овчаров. Днес те бяха представени от неговия син, проф. Николай Овчаров. Крепостта Урвич е последната цитадела, която пада под османска власт през 14 век. В историята на Паисий Хилендарски се разказва, че там е воювал цар Иван Шишман, но това сведение се счита за легендарно. Стенописите представляват фрагменти с изображения на светци в Палеологов стил. 











