Старинната църква ”Свети Димитър” в пазарджишкото село Паталеница се реставрира с финансовата подкрепа на кипърската фондация ”Левентис”. Вече трети месец реставраторите Петър и Спаска Попови работят върху възстановяването на 70-те стенописа в паметника на културата, които са изключително ценни и носят ярко изразени ренесансови белези. Средновековната църква ”Свети Димитър” датира от 12-и век, след като през 1970 г. въз основа на разкритите стенописи проф. Атанас Божков, сравнявайки подобни паметници на културата в Гърция, Италия, Македония и др., се произнася, кога е изградена и изписана тя. Той определя и изключително високата стойност на разкритите стенописи. Паталенската църква е една от малкото запазени добре кръстокуполни църкви в България, обясни директорът на пазарджишкия Регионален исторически музей Борис Хаджийски. За странното име на църквата през вековете в надпис вътре се споменава някой си дукс Григорий Куркуа. По-нататък той продължава: "На кой светия е била посветена църквата, никой не знае. Селяните я наричат "Св. Кутрулещица", което име е изкривено от Куркуа, понеже там е намерена мраморна плоча с надпис, от който се вижда, че основателят на тази стара черква някой византийски велможа ще да е".
Текстът на плочата гласи: "Направи се от Григорий, протоспатарий и дукс на Пловдив Куркуа 1090 г." Предание, запазено до днес, пък разказва, как преди нашествието на турците през 14-и век селският храм бил засипан с пръст, за да се запази от опожаряване. С времето на мястото на църквата се образувал хълм.
И в наши дни е запазен споменът от разкриването на църквата, което е станало в средата на 19-и век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша, която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, той съзрял метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. В края на 70-те години на по-миналия век тя била преустроена и кръстена на свети Димитър, а заради изключително ценните стенописи - обявена за национален паметник на културата. В градежа на църквата има фрагменти - споли от мраморен детайл от много стар, ранно християнски храм, който е бил разрушен и върху него е била построена днешната черква. Тя е свързана най-вероятно с погребението на видния севастократор от Филипопол - Григорий Куркуа, и най-вероятно този фамилен храм е част от голям манастирски комплекс.
Стенописите в храма са пример на истинска монументална живопис, не разказвателна, дребна, илюстративна, а с огромни фигури по 2-2,5 м, представени по стълбовете, обяснява реставраторът. Макар и трудно, се различават образите на свети Ахилий Лариски и на свети Евстратий, който е добре запазен. Преди месец е разкрит образът на свети Антоний Велики, един от първите отшелници, основатели на монашеския живот в Египетската пустиня. В далечината се виждат фрагменти от Преображение Господне - една популярна тема в християнската живопис. Високо горе, в свода на централния олтар, си личат фрагменти от поредицата апостоли и сцената ”Възнесение Господне”. Петър Попов не крие, че работата по възстановяването на стенописите е била прекъсвана неведнъж поради липса на пари, въпреки че черквата е национален паметник на културата. Обектът е бил в лошо архитектурно състояние, нямало е подови настилки, зеели огромни двуметрови прозорци като в старите училища. Бавно, в продължение на 15 години, са извършвани частични реставрационни дейности, главно строителни. Укрепен е бил западният притвор, поставена е каменна подова настилка и покривът е бил преработен. Останало да бъдат консервирани стенописите и тогава семейството реставратори успели да представят един проект на кипърската фондация ”Левентис” - известна у нас и в света с голям принос за съхраняване на паметници на културата.
Фондацията ”Левентис” ще финансира проекта и ще дари пари за благоустрояване на парка пред черквата, който сега е потънал в бурени и трънаци. По-нататъшната грижа за стопанисването на двора от 2 дка и храма му ще паднат върху плещите на община Пазарджик и Регионалния исторически музей, които ще трябва да заделят пари в бюджета си, за да поддържат подобаващо обекта. Старинната черква вече е известна на туристи и посетители от страната и привлича много гости, а когато през есента на 2012 г. бъде изцяло завършена, стенописите й ще бъдат по-разпознаваеми, надяват се реставраторите.
Вижте също: Свещеници от Пазарджишко участваха в служба на тамплиерите