В България започват да пристигат ръкописите, които ще бъдат показани в изложбата "Сиянието на Византия. Украсените гръцки ръкописи от Балканите от VI до XVIII в", съобщава агенция Фокус. Изложбата е част от съпътстващата програма на Световния конгрес по византинистика, който ще се проведе в София от 22 до 27 август. За ръкописите от изложбата Министерство на културата поръча и плати специални витрини, в които да бъдат изложени, съобщи Ирина Мутафчиева, директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство – домакин на изложбата „Сиянието на Византия.”
В изложбата ще бъдат представени 121 украсени ръкописа. За да бъдат изложени ръкописите, са необходими специални климатични условия, които също ще бъдат осигурени, тъй като влажността за хартията е съществен фактор.
„Организацията е огромна. Ето, казва се - 35 ръкописа, какво сложно има, но не е така. Организацията е доста сложна, но ние преодоляхме трудностите”, заяви Мутафчиева.
Били са необходими големи усилия, за да се подпишат договорите за гостуване на експонатите, които са строго индивидуални. Хранилищата, които отдават назаем за изложбата ръкописи, имат строги изисквания за тяхното съхранение, за начина им на транспортиране и експозиция.
Организаторът на изложбата проф. Аксиния Джурова разказа за в. "Култура" за подбора на ръкописите и тяхното послание. "Ръкописите в изложбата обхващат периода от VI до XVIII в. Този дълъг хронологичен диапазон дава възможност, от една страна, да се проследи постепенното оформяне на естетическия вид на кодекса, чието развитие е свързано преди всичко с неговите функции и поръчка, с използването му за ежедневни литургични нужди или за индивидуално молене от висшите църковни и светски среди, и, от друга, да се обясни изключително дългият период на съществуване. Не е случаен и самият избор на хранилищата, от които подбрахме ръкописите с оглед основната цел на изложбата. А именно – да представим сбирки, които не са широко познати от балканските страни, или малко достъпни и по този начин да се даде възможност на бъдещите изследователи да очертаят една по-широка картина на украсената гръцка книга извън основните писачески центрове на Константинопол, сравнително добре познати и проучени.
В изложбата са включени 121 ръкописа от тринадесет хранилища на Балканите. От тях 86 са от България. Това е една малка част от регистрираните на територията на страната гръцки ръкописи, които по последни данни наброяват 1200 с фрагментите.
На нашето предложение да се включат в изложбата ръкописи от богатите хранилища в Гърция откликна само Музеят Бенаки с шест ръкописа от своята добре описана и известна на научната общност сбирка.
Избраните 12 гръцки ръкописи от Института за опазване на паметниците на културата и Народния музей в Охрид, в по-голямата си част, са от библиотеката на някогашната Архиепископска църква „Св. Климент” в града. До средата на XIX в. тя е била непозната за специалистите, докато Виктор Григорович не ги описва.
През 1961 г., във връзка с XII Международен конгрес за византийски изследвания, големият познавач на славянските и гръцките ръкописи Вл. Мошин издава дескриптивен каталог с корекции на нанесената преди това информация. В изложбата са включени и три ръкописа от Сърбия, които засега са част от усилията в последните години при работата ни в Библиотеките и манастирските сбирки да попаднем на гръцки ръкописи извън тези, които бяха познати досега. Известно е, че при бомбардировките през 1941 г. в Белград, когато изгаря голяма част от Народната библиотека и с нея – част от изключително ценни славянски ръкописи, са изгорели и гръцките ръкописи. От Народната библиотека в Белград сме включили сръбското Доволско евангелие от XVI в., в което са вкарани миниатюри от гръцко евангелие, вероятно от XI в. От десетте гръцки ръкописа от Музея на Сръбската православна църква от XIV-XV до XIX в., повечето от които музикални, избрахме да покажем водещия се в регистрите като Живот и чудеса на св. Наум Охридски, ръкопис от XVIII в., който се оказа Устав на задругите с миниатюри на Вси Светии, на св. Наум Охридски и на св. Марина.
От Държавния архив в Тирана в изложбата са включени 14 ръкописи от VI до XIV в. Въпреки че повече от 140 години сбирката от гръцки ръкописи от Държавния архив в Тирана, Албания, е предмет на научен интерес, поради постоянното й допълване и периоди на не особено лек достъп до нея, тя остава една от най-непознатите, респективно най-привлекателните на Балканите. Интересът е провокиран още в 60-те години на XIX в., когато Бератският епископ Антим Алексудис описва някои от най-ранните кодекси, съхранявани в църквите и манастирите в Албания. Между тях са Codex Purpureus Beratinus, известен като Beratinus I, и златният кодекс на Антим, наричан Beratinus II (или Codex Aureus Anthimi). Между 60-те и 80-те години на ХХ век сбирката се обогатява с ръкописи, които са били донесени в Държавния архив от различни манастири, църкви и частни колекции (като например Четвероевангелията Корча 92 и 93 от Х век, постъпили едва след 1980 г.), които са почти непознати на научната общност.
Подборът на ръкописите в изложбата е направен с оглед на тяхната украса и с цел да се обогати картината на познатата досега украсена и илюстрирана гръцка книга, емблематична за разкошния пищен модел на изкуството, който създава Византия и на който са подражавали и западните владетели. В изложбата ръкописите от IX-XII в. са повече от половината (71 от 121) и това не е случайно. Това е времето, в което се създават моделите и изпълняват най-добрите образци на украса в кодекса. От XIII-XIV в. те са 26, а от поствизантийския период – 23. В този последен период сме се опитали да покажем процъфтяването на украсената литургична книга във Влахо-молдавските писачески центрове, Метеора и Света гора, а чрез Устава на задругите от XVIII в. от Музея на Сръбската православна църква - трудното изживяване на написаната на ръка книга и навлизането на нейните илюстраторски практики в документи, свързани с ежедневния живот на обществото, т.е. секуларизацията на ръкописа.
В изложбата са представени и двата най-известни досега пурпурни кодекса от Държавния архив в Тирана. Единият от VI в. (Beratinus I), и другият от IХ в. (Beratinus II). Четвероевангелието от IХ в. съдържа една частично и три много добре запазени миниатюри, изпълнени със злато, без прецедент в илюстраторското изкуство на пурпурните ръкописи от IX в. Тези два кодекса не случайно са влезли в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Те в действителност представят разкошния вид на книгата, използвана за индивидуални нужди. В тази насока не случайно особено място в изложбата е отделено на представителите на емблематичния за украсения гръцки кодекс цветен византийски емайлов стил, известен още като Blütenblattstil или емайлов стил".
