Това се случи непредвидено, спонтанно, от сърце. Влизайки в преддверието на гръцкия православен храм над Ксанти, хористите се поклониха пред храмовата икона „Покров Богородичен”, запалвайки преди това свещи отвън, а после с трепет застанаха вътре пред олтара. Разгледаха иконите, стенописите. Изрекоха си молитвите… И така изведнъж… вдъхновени запяха „Достойно есть”. Песнопението за възхвала на Божията майка огласи храма, препълнен вече и с голяма група гръцки поклонници, понесе се нагоре към небето, всички бяха утихнали и изненадани. Двамата ксантийски духовници в поклон мълчаха, а в края на песнопението се усмихнаха и направиха кръстен знак. Благословени, смолянските хористи си тръгнаха без да си разменят и дума, защото нито гърците знаят български език, нито българите – гръцки, независимо че границата през Златоград вече две години е отворена и потокът от коли в двете посоки не спира.
Езиковата бариера се стопява отчасти, естествено, когато народите са обгърнати с една вяра; когато Кръстът, иконите, свещите, кандилото, светената вода, целият вътрешен интериор в храма, всичко говори с езика на православието. Но е в интерес именно на това, което ни обединява: храмовете от двете страни на границата да си изготвят представителни листовки на различни езици за историята си и по-важните факти. Поклонниците биха могли да си вземат от тях и да ги подаряват на свои близки. По този начин знанията се размножават, привличат се и нови поклонниците и туристи.
Хористите от храм „Св. Богородица” в Смолян посетиха и манастир с името на Божията майка. Свариха монахините да изпълняват в мълчание и благоговейно задълженията си. Отстрани не винаги може да се разбере смисълът на едно послушание, но в моменти на съприкосновение се усеща дълбоко смирение и отдаденост на Бога. Това трогва… Въобще в Гърция има доста неща за пример – от чистотата в храмовете, дворните пространства с подредени алеи и много цветя, с подрязани красиво храсти… до поведението на гърците в храма. Без звук, без шум, без голи рамене и презрамки, без дрънкане на стотинки.
Храмът „Св. Богородица” в смолянския квартал Устово поддържа хор от 1947 г., когато тук в служение встъпва отец Михаил Михайлов, венчан година по-рано за презвитера Златка в пловдивската църква „Св. Марина”. Оттогава несменяемо на Божия пост тук е отец Михаил, допреди три години заедно с презвитера Златка, която беше диригент на хора. Бог да я прости! Сега хористите се ръководят от дъщеря им Станка Костова, учителка по музика, и най-вече от Зорка Дичева, детска учителка, която освен певец е и църковен четец. С благословението на отец Михаил хористите два пъти годишно правят поклоннически пътувания. Организира ги 77-годишната хористка Станка Стойчева, касиер на хора, с 4 операции и на инсулин, но жизнена и добродушна, отдадена на волята на Божията майка, която в най-тежкия за нея момент я „завела” в църквата „Св. Богородица” и й показала какво да прави.
Хористите посетиха и плажа на селището Авдира, побратимено с нашето село Момчиловци, както Смолян - Ксанти.
