Това стана ясно от конкретни примери, изнесени по време на кръгла маса, провела се на 1 юни, международния ден на детето, в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В академичната инициатива, организирана от научен екип в БФ и посветена на религиозната просвета на подрастващите, взеха участие преподаватели по богословие и педагогика, докторанти и студенти, родители и представители на медиите.
Форумът беше открит с приветствие на заместник-декана доц. д-р Любомир Тенекеджиев, които поздрави участниците от името на факултетското ръководство. В краткото си слово той акцентира на това, че днес думите на Иисус Христос „оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене“ (Мат. 19:15) не се прилагат. Тази повеля на Христос се нарушава не само, като категорично се забранява на децата да изучават словото Божие, но и като не им се създават условия, не им се дава възможност да се приобщят към знанието за Спасителя.
Приветствие към участниците произнесе и проф. Иван Желев, председател на Центъра за проучвания на нови религиозни движения (ЦПНРД), съорганизатор на проявата. Той отбеляза, че председателстваната от него неправителствена организация ежедневно се сблъсква с примери за опити на различни религиозни движения да заплитат в мрежите си деца, подрастващи и възрастни хора. Същевременно през последните двадесет години БПЦ не показва същата активност. Според проф. Желев като цяло в нашата църква не се провежда катехизаторска дейност, а засега само се правят опити в тази насока. Религиозната просвета също е недостатъчна и това са част от причините за успеха на новите (и по-стари) религиозни движения. Проф. Желев отбеляза, че противодействието на тяхната дейност е проповедта за Христос сред народа, което не е задължение само на духовниците, а и на всички миряни, които имат чувството за този дълг.
Първата част на форума беше посветена на педагогическите измерения на проблема с религиозната просвета на подрастващите. Първият доклад беше на доц. д-р Божидар Андонов, преподавател по християнска педагогика в Богословския факултет. В него той отбеляза особеностите на съвременната училищна среда – културното, етническото, религиозното многообразие, с които би следвало да се съобразяваме при провеждането на религиозно образование. Доц. Андонов очерта контурите на съвременното религиозно обучение, в които главните пунктове са: откритост, общуване, диалог, разбирателство.
Доц. Нушев, преподавател по християнска етика, говори за религиозната просвета като фактор за нравственото възпитание и духовно израстване на личността. Той отбеляза, че в областта на религиозното образование е трудно да се разграничи къде свършва обучението и къде започва възпитанието. Това е така, защото религиозната просвета не е просто даване на знания, а процес на израстване на личността до достигане на нейната духовна зрялост.
Д-р Полина Спирова, служител в Синодално издателство и специалист по християнска педагогика, представи един евангелски пример (срещата на Спасителя с хананейката), разкриващ качествата на Иисус Христос като съвършения Учител (в основата на доклада е статия, публикувана в Двери – тук).
Гл. ас. Андриян Александров, преподавател по омилетика и християнска педагогика, разсъждава върху междукултурния диалог в нашето общество. Според него на практика такъв диалог все още не може да се осъществи пълноценно и това обрича на неуспех въвеждането на религията като редовен предмет в българското училище.
Докторантът по пастирско богословие Иво Янев беше посветил изложението си на ролята на свещеника и енорията за духовната просвета на подрастващите.
Гл. ас. Людмила Савова, член на ЦПНРД, сподели свои мисли за качеството на православната литература за деца.
Втората сесия на кръглата маса беше посветена на новите религиозни движения и въздействието им върху децата и младежите.
Проф. Иван Желев говори за понятието „секта“ в обществения език у нас. Стана ясно, че в България за първи път понятието е употребено през 1880 г., но то се среща дори и в български закон от 2000 г. Днес то може да се използва в ежедневната реч, но поради отсъствието му от текстовете на Закона за вероизповеданията (2002 г.) е неприемливо за официални документи и изказвания, където трябва да се използват понятия като „нови религиозни движения“, „нетрадиционни религиозни движения“ или „алтернативни култове“.
Проф. Марияна Стефанова, директор на Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ, представи модел за превенция чрез училищни практики на психично насилие в деструктивните култове.
Д-р Клара Стаматова, член на ЦПНРД, направи изложение на тема „Злоупотреби с духовните търсения на младите хора (според методологията на Х. Хофстеде)“.
В представянето си гл. ас. д-р Анна Маринова, член на ЦПНРД, разказа за т. нар. „Тракийска църква“ и влиянието, което добива в обществения живот у нас.
Станислава Кьосева, магистър-богослов, член на ЦПНРД, разказа конкретни примери за увличане на деца в нетрадиционни религиозни дейности чрез детски забавачки, сайтове и филми в интернет, както и чрез различни развлекателни дейности. Има сигнали, че в някои детски центрове за извънучилищни занимания се проповядват нетрадиционни религиозни вярвания и практики, прикрити под благовидни „образователни програми“. Понякога минава доста време преди родителите да забележат, че там детето им не само си пише домашните и учи чужд език, но без тяхно разрешение се запознава с религиозно учение.
Жанета Дикалова, заместник-председател на ЦПНРД, представи медийната пропаганда на култа „Изкуството да живееш“, добил популярност и у нас. От доклада стана ясно, че в Центъра за проучване на нови религиозни движения са събрани достатъчно данни за дейността на някои култове, насочили усилията си към децата и младежите и скоро за това ще бъдат сезирани съответните власти у нас.
Водещ на кръглата маса беше доц. Костадин Нушев, който с лекота и ерудиция успя да създаде подходяща атмосфера за плодотворното преминаване на форума.
Библиотекарите на Богословския факултет бяха подготвили изложба с книги по темата на кръглата маса и библиография на изданията по християнска педагогика (тук) и по История на религиите, Религиознание, Сектоведение (тук).
На срещата бяха поканени ректорът на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ ик. Захари Дечев и представители на висшата духовна власт, но никой от тях не уважи инициативата на Богословския факултет.
През последните две години се утвърди като традиция у нас практиката да се организират паралелни срещи, посветени на религиозното образование, без допирни точки и каквото и да е съгласуване между участниците в тях. Преди няколко дена в Рилския манастир завърши катехизаторска среща, организирана от Св. Синод на БПЦ. На нея не бяха поканени специалистите по катехетика от Богословския факултет на СУ. Сега пък никой от участниците в онази среща не прие поканата за участие във форума на богословското училище. Въпросът е дали това е случайно или вече става тенденция? Помним ли думите на Спасителя: „Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя“ (Марк 3:24)? 
Проф. Желев и доц. Тенекеджиев:
Доц. Костадин Нушев:
Д-р Полина Спирова:
Докторант Иво Янев:
Гл. ас. Андриян Александров:
Проф. Марияна Стефанова:
Гл. ас. д-р Клара Стаматова:
Гл. ас. д-р Анна Маринова и Станислава Кьосева:
Магистър Жанета Дикалова:
