Завърши конференцията за о. Неофит Рилски (+фоторепортаж)

В четвъртък и петък в София се проведе национална научна конференция за живота и делото на йеромонах Неофит Рилски. Организирана от Института за изследвания на изкуството на БАН, Богословския факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» и със съдействието на други научни институции, конференцията се осъществи в аулата на Богословския факултет. При откриването й се извърши панихида за йеромонах Неофит Рилски, оглавена от Русенския митрополит Неофит, съименник на видния възрожденски духовник, учен и педагог. Митрополитът поздрави всички участници от името на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. Синод на БПЦ. След това бяха подпесени приветствия от името на БАН, БФ на СУ, Народната библиотека «Св. Кирил и Методий» и Югозападния университет «Йеромонах Неофит Рилски», както и на г-жа Цецка Цачева, председател на Народното събрание.

В една пленарна и шест още сесии бяха представени трийсетина доклада на учени от областта на богословието, литературата, музикознанието, историята, културата, педагогиката. Вечерта на първия ден беше изнесен концерт от църковни песнопения, творби на о. Неофит Рилски и на негови ученици от Рилската певческа школа. Четири състава изпълниха с впечатляващо умение тези творби: хорът на Софийската духовна семинария «Св. Иван Рилски» под ръководството на музикоучителя Любомир Игнатов, хор «Роман Сладкопевец» с ръководител асистент Симеон Генов, вокалният ансамбъл «Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният» и Софийският свещенически хор с ръководител прот. Кирил Попов със специалното участие на отличния певец митрополит Неофит Русенски, който изпълни о. Неофитовата творба «Се покаяния учителя».

Вкрая на конференцията беше представен от съставителите сборникът «Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му» (София, 2011 г.), съдържащ докладите от едноименната научна конференция, проведена в София през 2009 г.

Във връзка с конференцията беше подредена и изложба, на която бяха представени книги и статии за и от о. Неофит Рилски.

Списък на екземплярите от о. Неофитовите съчинения, представени за изложбата:

Старопечатни книги от фонда на Богословската библиотека

1. Новый завет Господа нашего Iисуса Хрiста. Смирна, 1840 г.

(сигнатура: М. VІІ.50, инв. № 640/1936  )

2. Типикъ церковный по чину Христовы великия церкве. – Константинопол, 1853 (сигнатура: О. VІ. 42 инв. № Д654/1936)

3. Христоматия славянскаго языка. – Цариград, 1852 (дар от личната библиотека на патриарх Кирил, инв. № 549/1987)

Старопечатни книги от фонда на НБКМ и ЦИАИ

4. Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго. – София : Рилски манастир, 1879 (сигнатура: сигн.:  R 879.8 от НБКМ)

5. Българска граматика. – Крагуевце, 1835 - (№ 428  от фонда на ЦИАИ)

6. Допълнение към българската граматика от фонда на Научния архив към Българската академия на науките (копия)

Представяне на тези книги:

Новый завет Господа нашего Iисуса Хрiста. Смирна, 1840 г.
Преводът на йеромонах Неофит Рилски е първият успешен и общоприет превод на целия Нов Завет на новобългарски език. Той е извършен само за две години (1835-1837 г.) по време на учителстването му в Габрово. Осъществен е по поръчение и със средствата на Британското и чуждестранно библейско дружество. Преводът е отпечатан за първи път в Смирна (Измир) през 1840 г. и до 1859 г. претърпява шест издания. Той има голямо значение за налагането и утвърждаването на новобългарския език в богослужебната практика на Българската църква. Почти до Освобождението е в църковна употреба и по него се четат откъси от Евангелието и Апостола. Същевременно се използва и като учебно помагало в българското училище.

Болгарска граматика сега перво сочинена. Крагуевац, 1835 г.
Написана и издадена 1835 г. във връзка с откриването на Габровското училище. Това е първата граматика, която документира наличието и съществуването на български национален книжовен език - така, както си го е представял йеромонах Неофит Рилски. Уводът „Филологическо предуведомление” се приема за първия български възрожденски трактат върху основните въпроси по изграждащия се книжовен език. В него се обосновава необходимостта от единството на книжовния език с устроена единна граматика. Добавката към граматиката „Речи турски и неколико гречески, които са во употребление на сегашното време в сичката Болгариа, истолкувани по возможности с равнознаменователни Славенски или Руссийски” поставя въпроса за чистотата на езика и началото на съзнателното отстраняване на ненужни чужди думи.      
(№ 428  от фонда на Църковноисторическия и архивен институт)

Допълнение към българската граматика
Написана от ръката на йеромонах Неофит Рилски. Оригиналът на документа се съхранява в Научния архив към Българската академия на науките.

Календарни таблици. Писани от ръката на йеромонах Неофит Рилски.
- Таблица, която показва времето на пълнолунието в календарната година.

- Таблица на календарната година.
Оригиналът на документите се съхранява в Научния архив към Българската академия на науките.

План-скица на взаимното училище в Панагюрище и схема на тип взаимно училище.

Писано от ръката на йеромонах Неофит Рилски. Оригиналът на документа се съхранява в Научния архив към Българската академия на науките.

Христоматия славянскаго языка. Цариград, 1852 г.

Този екземпляр е дар от личната библиотека на патриарх Кирил на Богословския факултет към Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
(инв. № 549/1987)

Типикъ церковный по чину Христовыя Великия церкве. Константинопол, 1853 г.

Йеромонах Неофит Рилски превежда съставения от Константин Протопсалт типик на Великата константинополска църква, създаден през 1838 г. Той прави превода си по второто преработено печатно издание от 1851 г., дело на сина на Константин Протопсалт – Георги Протопсалтидис. Преводът на йеромонах Неофит Рилски е отпечатан през 1853 г. от печатницата на Цариградската патриаршия. Изданието съдържа и списък с имената на иждивителите, като по този списък би могло да се проследи разпространението на текста по българските земи. През 1860 г. е осъществено второ преработено издание на типика от йеромонах Неофит, а през 1890 г. – третото. Без особени промени същият този текст се използва и до днес в Българската православна църква. 

(сигнатура: О.VІ. 42, инв. № Д654/1936 от фонда на Богословската  библиотека)

Описание болгарского священаго монастиря Рилского. София (книгопечатница Я. С. Ковачев) : Рилски манастир, 1879 г. 

(сигн.:  R 879.8 от НБКМ)