На 14 февруари, когато по светски се празнуват денят на влюбените и денят на виното, Православната църква почита успението на св. Кирил Славянобългарски. По този повод в Регионалния исторически музей на Перник беше открита изложбата „Образите на св. св. Кирил и Методий в църкви и манастири в Пернишко“. Експозицията показва фотоси на икони с образите на братята-първоучители, чиито образци са в храмовете в Пернишко. Интересните постери ще могат да се видят в продължение на две седмици. Датата на откриването е съобразена с 1142-те години от смъртта на свети Кирил в Рим.
Образите на светите братя присъстват в храмовете в селата Прибой, Раянци, Дрен, Ковачевци, Садовик, Мещица и други. Една от най-интересните икони е в черквата в пернишкото Старо село. Там се намира стенопис с образа на св. Иван Рилски редом с двамата братя. Смята се, че в храма "Св. 40 мъченици" в трънското село Лева река, единствено оцелял от манастирски комплекс, е първият образ на светеца, създаден от неизвестен майстор още преди да бъде канонизиран.
Бел. ред.:
По повод на тази публикация нашият редовен читател доц. архим. д-р Павел Стефанов от Шуменския университет ни написа:
„Запустялото манастирче "Св. 40 мъченици" се намира до с. Лева река, Трънско. Църквата е украсена от художествено издържани стенописи, които могат да се датират от първата половина на XVII век. Аз научих за тях през 1987 г. от една публикация на археоложката Димитрина Джонова, която твърдеше, че в тези фрески била отразена... Азбучната молитва ("За буквите"). Използвах една почивка в Кюстендил, посетих селото и манастира и проучих надписите към тях, които публикувах (Стефанов, П. Надписи към стенописите в Лева река. - Български език, 1989, № 1, с. 59-62). Те са написани на гръцки и български език и ако се съди по някои техни диалектни особености, създадени са от зографи, които произхождат от Костурско. Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ. Също в апсидата, но не до него, е св. Методий, който трябва да се отъждестви с едноименния архиепископ на Константинопол. Другите твърдения на Джонова, че тук са рисувани личности от Азбучната молитва, се основават на погрешни разчитания и отъждествявания. Освен това през XVII век култът към св. Кирил и Методий в провинциална България почти е забравен. Но тъй като това твърдение гъделичка самочувствието на местните патриоти, то продължава да се повтаря и потретя, с което се заблуждава българската общественост.”
По повод на тази публикация нашият редовен читател доц. архим. д-р Павел Стефанов от Шуменския университет ни написа:
„Запустялото манастирче "Св. 40 мъченици" се намира до с. Лева река, Трънско. Църквата е украсена от художествено издържани стенописи, които могат да се датират от първата половина на XVII век. Аз научих за тях през 1987 г. от една публикация на археоложката Димитрина Джонова, която твърдеше, че в тези фрески била отразена... Азбучната молитва ("За буквите"). Използвах една почивка в Кюстендил, посетих селото и манастира и проучих надписите към тях, които публикувах (Стефанов, П. Надписи към стенописите в Лева река. - Български език, 1989, № 1, с. 59-62). Те са написани на гръцки и български език и ако се съди по някои техни диалектни особености, създадени са от зографи, които произхождат от Костурско. Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ. Също в апсидата, но не до него, е св. Методий, който трябва да се отъждестви с едноименния архиепископ на Константинопол. Другите твърдения на Джонова, че тук са рисувани личности от Азбучната молитва, се основават на погрешни разчитания и отъждествявания. Освен това през XVII век култът към св. Кирил и Методий в провинциална България почти е забравен. Но тъй като това твърдение гъделичка самочувствието на местните патриоти, то продължава да се повтаря и потретя, с което се заблуждава българската общественост.”
