На 30 януари светата Православна църква чества празника на светите Трима светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст.
По този повод Сливенският митрополит Йоаникий отслужи св. Литургия в катедралния храм ”Св. Димитър” в съслужение с архимандрит Амвросий, игумен на Зографския манастир „Св. Георги”, и архимандрит Калист, протосингел на митрополията, и храмовото свещенство. Молитвено участие в службата взе и йеромонах Сергий, брат на Зографския манастир. Православните християни останаха приятно изненадани от присъствието на високите гости и се наредиха да получат благословение от атонските монаси.
Митрополит Йоаникий в словото си благодари на архимандрит Амвросий за посещението му в престолния град, както и за това, че с тяхна благословия и финансова подкрепа в Сливенска епархия се изгражда нов храм, посветен на св. Пимен Зографски, и манастир, посветен на светите 26 Зографски мъченици.
Православните християни знаят, че всеки един от великите свети отци Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст има свой отделен празник, а празникът ”Св. Трима светители” е установен от светата Църква по опреден повод, за да се засвидетелства, че тези великани на светостта, благовестието и богословието са равни по дарования, заслуги и святост.
За техните големи заслуги по време на противоеретическите борби православната вселенска общност векове след това продължавала да ги почита и да се прекланя заради техните заслуги. Стигнало се дотам, че през ХІ век в Цариград се получило разделение между християните - кой от тях е по-велик. Това не се понравило и на самите светители, които във видение подсказали Църквата да определи един календарен ден в годината за общо честване, за да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога. За такъв ден през 1076 г. бил обявен 30 януари, в който ден и доднес се почита паметта на „трите най-велики светила на трислънчевото Божество, просветили вселената с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоило цялата твар с водите на богознанието; всички да почетем Василий Велики, Григорий Богослов и славния Йоан със златоречивия език. Защото те винаги се молят за нас на Пресветата Троица” (Тропар на празника).
За техните големи заслуги по време на противоеретическите борби православната вселенска общност векове след това продължавала да ги почита и да се прекланя заради техните заслуги. Стигнало се дотам, че през ХІ век в Цариград се получило разделение между християните - кой от тях е по-велик. Това не се понравило и на самите светители, които във видение подсказали Църквата да определи един календарен ден в годината за общо честване, за да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога. За такъв ден през 1076 г. бил обявен 30 януари, в който ден и доднес се почита паметта на „трите най-велики светила на трислънчевото Божество, просветили вселената с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоило цялата твар с водите на богознанието; всички да почетем Василий Велики, Григорий Богослов и славния Йоан със златоречивия език. Защото те винаги се молят за нас на Пресветата Троица” (Тропар на празника).
