Националната софийска галерия е обогатена от уникална експозиция, посветена на 200-годишнината от рождението на възрожденския художник Захари Зограф. Открита тържествено – с представители на Министерството на културата и на духовната власт, тя вече втори месец радва любителите на изобразителното изкуство. Освен с божествените си стенописи, художникът е представен с цялостното си творчество на портретист, иконописец, пейзажист, автор на изключителни рисунки. Композиционният подбор е дело на изкуствоведката Доротея Соколова, уредничка в галерията, която споделя в резюмето си: ”Захари Зограф е преоткрит и оценен от естетиката на модерното изкуство и от модерната българска критика”.
Роден в Самоков, получава иконописно образование при баща си и при по-големия брат Димитър Зограф. Бащата е основател на Самоковската школа и навярно е изпитвал влиянието на Атон. Христо Димитров е учил във Виена, където придобил значителна колекция европейски гравюри. Рисува икони и стенописи, обучава синовете си в стила на умерения балкански барок. Захари Зограф ги е запазил и допълнил. Най-ранните му известни работи са от 1830 г. и 1831 г., които показват, че още съвсем млад е овладял тънкостите на иконописта и че проявява художническо и народностно самосъзнание – подписал и датирал иконите, като отбелязал, че е българин от Самоков. Негов учител и духовен баща е бил Неофит Рилски, с когото поддържат 18-годишна кореспонденция.
През 1935 г. се установява в Пловдив, където рисува икони по поръчка на богати хора. Там е изпитал благотворното влияние на неизвестни засега френски художници. Този контакт дава тласък на неговите първи опити в светското изкуство. За първи път на тази изложба се представя голямата сбирка европейски гравюри и рисунки на художника. Виждаме имената на великите европейски художници – Рафаел и Микеланджело, Рембранд, Рубенс, археологични гравюри от антични паметници, пейзажи със старините на Рим, натюрморти на големите майстори на европейската печатна графика.
От ранните икони на Захари Зограф в експозицията са представени образците „Успение Богородично”, „Св. Евстатий” и „Св. Георги с житие” – от църквата „Св. Богородица” в Копривщица. Представените на икона „Св. Сава и св. Варвара” за първи път напускат църквата в Пловдив, за която са рисувани. Изключителни работи са „Св. Богородица – Животоносен източник” и „Св. Богородица Милующа със светци”.
Отрупан с поръчки, той изпълнява и първите си стенописи – в аязмото на църквата „Св. Богородица Рибна” (в Асеновград - б. р.) през същата 1838 г., които са заснети за изложбата. Впечатляват подбраните стенописи от църквата „Св. Никола” в Бачковския манастир с новия подход към църковната живопис. Най-емблематични са жанровите композиции със социален подтекст – групата пловдивски чорбаджии и кокони като грешници в „Страшния съд”, „Блудниците и дяволите с документи за грехове” от 1840 г. От този манастир е включен и „Автопортрет” от 1848 г. Темата присъства и в стенописите, заснети от Троянския манастир, а именно – „Притча за богатия и бедния Лазар” (1848 г.), „Сцени от Апокалипсиса” (1849 г.). От същата година е и „Св. Андрей Критски”. Светла, приятна атмосфера идва от сюжетите „Възкръсналият Лазар”, „Влизане на Иисус в Йерусалим”, „Кръщение Господне”, „Сретение Господне” „Колелото на живота” – всички от 1849 г., украсяващи стените на Преображенския манастир. Фантастични сводове и куполи са заснети в Рилския манастир като стенописите „Въведение на св. Богородица в храма”, „Избиване на младенците”, автопортрети.
Посетителят не може да не забележи портрета „Християния”, сътворен в европейски стил, въз основа на който е създадена легендата „Греховната любов на Захария Зографа”. Но реалната жена в неговия живот, по епистоларни източници, е била Екатерина Хаджигюрова от Самоков.
Разделяме се с това хубаво място, завладени от новаторския дух на големия Захари Зограф, създал галерия от образи на български светци, царе, патриарси. Композиционната формула на портрета „Св. Кирил и Методий” - братята, придържащи свитък с азбука, е създадена от него.
Изключителната атмосфера задържа любителите на живописното изкуство. Посетителят излиза оттук обогатен и одухотворен от естетическата сила на цялостната експозиция – от всичко, което „изобрази ся рукою Захария”.
На входа ни изпраща сам той – чрез автопортрета си!
През 1935 г. се установява в Пловдив, където рисува икони по поръчка на богати хора. Там е изпитал благотворното влияние на неизвестни засега френски художници. Този контакт дава тласък на неговите първи опити в светското изкуство. За първи път на тази изложба се представя голямата сбирка европейски гравюри и рисунки на художника. Виждаме имената на великите европейски художници – Рафаел и Микеланджело, Рембранд, Рубенс, археологични гравюри от антични паметници, пейзажи със старините на Рим, натюрморти на големите майстори на европейската печатна графика.
От ранните икони на Захари Зограф в експозицията са представени образците „Успение Богородично”, „Св. Евстатий” и „Св. Георги с житие” – от църквата „Св. Богородица” в Копривщица. Представените на икона „Св. Сава и св. Варвара” за първи път напускат църквата в Пловдив, за която са рисувани. Изключителни работи са „Св. Богородица – Животоносен източник” и „Св. Богородица Милующа със светци”.
Отрупан с поръчки, той изпълнява и първите си стенописи – в аязмото на църквата „Св. Богородица Рибна” (в Асеновград - б. р.) през същата 1838 г., които са заснети за изложбата. Впечатляват подбраните стенописи от църквата „Св. Никола” в Бачковския манастир с новия подход към църковната живопис. Най-емблематични са жанровите композиции със социален подтекст – групата пловдивски чорбаджии и кокони като грешници в „Страшния съд”, „Блудниците и дяволите с документи за грехове” от 1840 г. От този манастир е включен и „Автопортрет” от 1848 г. Темата присъства и в стенописите, заснети от Троянския манастир, а именно – „Притча за богатия и бедния Лазар” (1848 г.), „Сцени от Апокалипсиса” (1849 г.). От същата година е и „Св. Андрей Критски”. Светла, приятна атмосфера идва от сюжетите „Възкръсналият Лазар”, „Влизане на Иисус в Йерусалим”, „Кръщение Господне”, „Сретение Господне” „Колелото на живота” – всички от 1849 г., украсяващи стените на Преображенския манастир. Фантастични сводове и куполи са заснети в Рилския манастир като стенописите „Въведение на св. Богородица в храма”, „Избиване на младенците”, автопортрети.Посетителят не може да не забележи портрета „Християния”, сътворен в европейски стил, въз основа на който е създадена легендата „Греховната любов на Захария Зографа”. Но реалната жена в неговия живот, по епистоларни източници, е била Екатерина Хаджигюрова от Самоков.
Разделяме се с това хубаво място, завладени от новаторския дух на големия Захари Зограф, създал галерия от образи на български светци, царе, патриарси. Композиционната формула на портрета „Св. Кирил и Методий” - братята, придържащи свитък с азбука, е създадена от него.
Изключителната атмосфера задържа любителите на живописното изкуство. Посетителят излиза оттук обогатен и одухотворен от естетическата сила на цялостната експозиция – от всичко, което „изобрази ся рукою Захария”.
На входа ни изпраща сам той – чрез автопортрета си!
