Изминаха двадесет дена от печалния 9 ноември, когато ни напусна и се пресели във вечността един прекрасен християнин – Иво Петрунов. Расъл в други времена, когато вярата не само не беше насърчавана, но дори беше осмивана и преследвана, той я бе скътал дълбоко в сърцето си. И тази вяра беше основната причина след промените да застане на страната на демократите. Когато обаче те чрез властовите си структури се обърнаха срещу Църквата, уж за да я „декомунизират”, а всъщност за да си я подчинят „по демократичному”, той се разграничи. Издигна се до големи постове, без да се стреми към тях. Накрая Св. Синод го назначи за директор на производствения комплекс за църковни стоки в кв. Илиянци, без той да се кандидатира - просто, защото беше нужен със знанията, опита и честността си. Съсипаният производствен комплекс почна постепенно да се съживява под неговите грижи и с неговите огромни трудове. Дълбоко вярващ човек, Иво Петрунов не пропускаше богослужение в неделя и на празник – в София и извън нея. Присъстваше не по задължение, а по вътрешна необходимост. Стоеше отначало докрай като смирен богомолец, а в разговорите си после проявяваше завидни богословски познания без да е учил богословие. Защото душата му цял живот за това е жадувала и той с това я поеше – с мъдростта по Бога, чието начало е страхът Божи. Които го познаваха, му се възхищаваха, имаха го за пример. И тези неща ги пиша, защото се надявам, че все на някого ще послужат да се огледа в огледалото на Иво Петрунов.
