Новата рейтингова система за висшите учебни заведения в България очаквано предизвика активно обсъждане в богословските среди. Освен с констатацията, че сред завършилите висше образование абсолвентите по направление "Религия и теология" имат най-висок процент безработни - 7,50% (при макс. 25% в група "Реализация"), реакция предизвика и класацията на четирите места за изучаване на богословие в страната - двата богословски факултета (София и В. Търново) и двете катедри (Шумен и Пловдив). На първо място е поставено изучаването на богословие в Софийския университет, на второ място в Пловдивския университет, на трето място в Шуменския университет и на четвърто място във Великотърновския университет. Според изнесените резултати реализацията по специалността сред завършилите е 3% (при макс. 10% в група "Реализация"), 0,60% от студентите са "добили увереност, че ще успеят в живота" (при макс. 2%). В група "Престиж" средният успех от дипломата за завършено средно образование, с която студентите влизат във факултетите, е 3,75% (при макс. 25%). Всички резултати от проучването можете да проследите тук.
Поставянето на Православния богословски факултет във В. Търново на четвърто място предизвика реакцията както на ректора на университета Пламен Легкоступ (тук), така и на декана на факултета доц. Димитър Попмаринов Киров (тук). При положение, че според информацията в рейтинговата система Пловдивският университет няма щатни преподаватели по богословие (срещу 16% във ВТУ), няма хабилитирани преподаватели (срещу 5,71% във ВТУ), нито има асистенти с докторска степен (срещу 6,29% във ВТУ), той заема второто място в класацията с по-висока теоретична и практическа подготовка и т. н. Интересно е, че с този състав преподавателите по богословие в Пловдив имат 2,33 издадени книги на преподавател, при 0,17 на преподавателите във В. Търново. Едновременно с това преподавателите в Пловдив се оказват много цитирани в научната литература с индекс 13 срещу скромния индекс 2 във В. Търново.
Пламен Легкоступ изказа резерви към информацията, поднесена в рейтинговата система: "По всяка вероятност този рейтинг ще бъде полезен на потребителите, но информацията, която е заложена, е не съвсем коректна и точна. Предполагам, че това се дължи на огромната по обем работа, защото колкото повече работи човек, толкова повече грешки може да допусне. Поръчал съм на деканите на факултетите да се запознаят с информацията и там, където смятат, че има допуснати неточности, да ми ги докладват, за да мога аз да ги отнеса до образователното министерство. Спрямо нашия университет информацията не е поднесена коректно. Например в "Теология" нашият факултет е на последното, четвърто място. На второ е Пловдивският университет, без да има щатни преподаватели. Отбелязано е също, че нашите богослови имат 0 научни публикации, което не отговаря на истината."
Доц. Димитър Попмар. Киров заяви също така: "Въпросът за т. нар. „реализация” е неправилно заложен като предпоставка. Той клони преди всичко към неговото формално икономическо, пазарно измерване. За да се придобие представа за неуместното, непрофесионално разбиране за т. нар. „реализация” в направлението "Религия и теология", може да се погледне действащият в момента Национален класификатор на професиите и длъжностите от 2005 г. Така напр. за религиозни специалисти се казва: „В тази единична група са включени лица, които: увековечават светите традиции и религиозни вярвания; провеждат ритуали и церемонии във връзка с религиозни събития”; като религиозни длъжности в таблицата е записано: „архиепископ; викарий, владика, епископ…, пастор, поп, свещеник, проповедник,… теолог”. Разбираемо е, че по така заложените длъжности едва ли някой може да си представи, че специалността „теология” може да се класира на пазара на труда. Този класификатор показва формално, чиновническо отношение и пълно неразбиране на образованието, което се дава в направлението".
Очаква се да има официална реакция и от БФ на СУ срещу неточностите в публикуваните резултати. Засега проф. Иван Желев Димитров изрази силни резерви към обективния характер на проучването, като намекна дори за наличието на манипулация на предоставяната информация, защото иначе няма как да се обяснят крещящите несъответствията между публикуваните резултати и действителността в учебните заведения (виж тук).
Според намеренията на правителството от резултатите на рейтинговата система на висшите учебни заведения в страната ще се направят изводи за необходимите реформи във висшето образование, както и ще се отразява на финансирането на съответните висши учебни заведения.
Пламен Легкоступ изказа резерви към информацията, поднесена в рейтинговата система: "По всяка вероятност този рейтинг ще бъде полезен на потребителите, но информацията, която е заложена, е не съвсем коректна и точна. Предполагам, че това се дължи на огромната по обем работа, защото колкото повече работи човек, толкова повече грешки може да допусне. Поръчал съм на деканите на факултетите да се запознаят с информацията и там, където смятат, че има допуснати неточности, да ми ги докладват, за да мога аз да ги отнеса до образователното министерство. Спрямо нашия университет информацията не е поднесена коректно. Например в "Теология" нашият факултет е на последното, четвърто място. На второ е Пловдивският университет, без да има щатни преподаватели. Отбелязано е също, че нашите богослови имат 0 научни публикации, което не отговаря на истината."
Доц. Димитър Попмар. Киров заяви също така: "Въпросът за т. нар. „реализация” е неправилно заложен като предпоставка. Той клони преди всичко към неговото формално икономическо, пазарно измерване. За да се придобие представа за неуместното, непрофесионално разбиране за т. нар. „реализация” в направлението "Религия и теология", може да се погледне действащият в момента Национален класификатор на професиите и длъжностите от 2005 г. Така напр. за религиозни специалисти се казва: „В тази единична група са включени лица, които: увековечават светите традиции и религиозни вярвания; провеждат ритуали и церемонии във връзка с религиозни събития”; като религиозни длъжности в таблицата е записано: „архиепископ; викарий, владика, епископ…, пастор, поп, свещеник, проповедник,… теолог”. Разбираемо е, че по така заложените длъжности едва ли някой може да си представи, че специалността „теология” може да се класира на пазара на труда. Този класификатор показва формално, чиновническо отношение и пълно неразбиране на образованието, което се дава в направлението".
Очаква се да има официална реакция и от БФ на СУ срещу неточностите в публикуваните резултати. Засега проф. Иван Желев Димитров изрази силни резерви към обективния характер на проучването, като намекна дори за наличието на манипулация на предоставяната информация, защото иначе няма как да се обяснят крещящите несъответствията между публикуваните резултати и действителността в учебните заведения (виж тук).
Според намеренията на правителството от резултатите на рейтинговата система на висшите учебни заведения в страната ще се направят изводи за необходимите реформи във висшето образование, както и ще се отразява на финансирането на съответните висши учебни заведения.
