Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
___255____________233___.JPGНа 19 септември следобяд на ГКПП “Илинден – Ексохи" Неврокопският митрополит Натанаил заедно с духовници и официални лица посрещна Честния и животворящ Кръст Господен. Делегацията, съпровождаща светинята, беше оглавена от архимандрит Михаил от Йерусалим и съпътствана от гръцки духовници.  Кръстът Господен дойде в България по молба на Неврокопския митрополит Натанаил и с разрешението и благословията на Негово Блаженство Йерусалимския патриарх Теофил III и Св. Синод на Йерусалимската патриаршия.

Най-напред светинята беше изложена за поклонение в  Хаджидимовския манастир "Св. вмчк Георги",  след което отпътува за Гоце Делчев, където в 18 ч.  духовници, официални гости и миряни  се включиха в литията по бул. "Гоце Делчев" до катедралния храм "Св. Кирил и Методий". Неврокопският митрополит Натанаил благодари на Йерусалимския патриарх и на архимандрит Михаил за възможността миряните да се поклонят на една от най-големите останали частици на Честния и животворящ Кръст Господен, вградена в икона на св. равноапостолни цар Константин и царица Елена. След краткото слово беше отслужен молебен, последван от вечерната служба.    

Честният Кръст остана за поклонение цялата нощ, а на сутринта след  отслужване на св. Литургия отпътува за Банско. В следващите  дни  до 27 септември ще бъде изложен за поклонение в катедралните църкви на Разлог, Благоевград, Сандански и Петрич, след което ще се върне в Гоце Делчев и ще отпътува за Йерусалим.

Специално за поклониците Неврокопска св. митрополия изготви брошура с информация за смисъла на Кръста и история на Дървото, удостоило се да стане Кръст Христов.

Откъс от брошурата:

"В книга Битие четем за съдбата на два древни града Содом и Гомора (глава 19).

След тяхното унищожаване оцелели само Лот и дъщерите му. От онова развратено общество те възприели нечисти мисли и греховни пожелания, упоили  с вино баща си и съгрешили с него. В резултат на това и двете заченали и родили синове (Бит. 19:30-38).

Когато Лот изтрезнял и дошъл на себе си, разбрал за страшния грях на кръвосмешението, отишъл при своя чичо патриарх Авраам и изповядал греха си. Той го изслушал внимателно и му дал трите пръчки, подарени му от ангелите, на които някога оказал гостоприемство. Наредил му да ги посади заедно и да ги полива с вода от река Йордан. Заръчал му да не отказва и да дава вода на всеки, който му поиска, а с остатъка да полива пръчките. Патриарх Авраам го обнадеждил с думите, че ако пръчките покарат и се развият, това ще бъде знак, че Бог е простил греха му.

Лот изпълнил всички заръки. В продължение на много години поливал пръчките. Рядко обаче успявал да занесе вода до тях, тъй като дяволът приемал човешки образ, явявал му се и го молел да утоли жаждата му. Накрая пръчките се хванали, израснали и се развили като бор, кедър и кипарис. Насадени заедно, те срастнали помежду си в едно цяло дърво. След години, когато цар Соломон започнал да строи храма в Йерусалим, отрязали и това трисъставно дърво, за да го използват за покрива. Работниците го отрязали според необходимия размер, качили го на покрива, но там то се оказало късо. Свалили дървото на земята, измерили го отново и установили, че размерите са точни. Качили го пак, но поставено на определеното място, дървото отново се оказало късо. Това се повторило многократно и тогава го нарекли „проклето дърво”. Цар Соломон бил уведомен и издал заповед да бъде поставено на централния вход на храма, та всички, които влизат, да го тъпчат. Настъпил часът, в който Господ Иисус Христос бил изправен на съд и осъден на разпятие. Евреите решили именно от това дърво да направят кръста, на който да Го разпънат, та чрез постоянната промяна в дължината му да направят още по-мъчителна Неговата смърт. По този начин „проклетото дърво” станало дърво на живота, на  което Господ Иисус Христос проля пречистата Си кръв и унищожи властта на смъртта. Кръстът е символ на болка, но и на победа и радост. Той е живот, слава и сила на Христовата Църква”.

Picture_096.jpg

Picture_093.jpg

Picture_122.jpg

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kcyp 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.