Около 50 милиона евро ще са необходими за възстановяването на Рилската железница, свързваща Кочериново с Рилския манастир. Това каза в интервю за радио "Фокус" – Кюстендил кметът на Община Кочериново Костадин Катин.
Според него най-добрият начин за намирането на тези средства е Оперативна програма "Транспорт", по която обаче може да кандидатства единствено Национална компания "Железопътна инфраструктура". Другите варианти за финансиране е чрез публично–частно партньорство или изцяло частна инвестиция.
Според Костадин Катин трябва да се акцентира върху положителния екологичен ефект от възобновяването на железницата и намаляване на трафика на автомобили в посока Рилския манастир. По думите му този вид транспорт ще стане много популярен сред туристите и поклониците към Рилския манастир и ще допринесе за раздвижването на региона.
Той посочи, че идеята е този влак да тръгва от гара Кочериново, която е част от международната линия за Гърция. Според Костадин Катин основната причина за закриване на железопътната линия преди години е била да се спре потокът от поклонници към Рилската света обител. "Ако това нещо се представи като аргумент на сегашното ръководство на манастира си, мисля, че няма да имаме никакви проблеми", коментира Катин.
В коментар на тази идея игуменът на Рилския манастир Адрианополският епископ Евлогий заяви, че за условията в България това е неосъществимо. "Ние не го виждаме въобще. Ще се наруши екологията. Трябва да се сече наново, да се прокарват пътища, което няма как да стане", коментира игумен Евлогий. Той посочи, че в момента река Рилска е естествена преграда на евентуални пожари, която предпазва Рилската гора от огнената стихия. "Представете си един фас, хвърлен от прозореца на това влакче, какво ще предизвика", допълни Адрианополският епископ. Според него подобна железница ще бъде неизползваема през зимните месеци, а пътуването ще бъде много дълго.
По информация на списание "Железопътен транспорт" последният влак на живописната теснолинейка с междурелсие 600 мм потегля от гара Рилски манастир на 31 март 1960 г., въпреки протестите и петициите в нейна защита.
През изминалите 50 години многократно са правени опити за възстановяване на железницата.
Още през 1966 г. група железничари публикуват предложение за нейното възстановяване, вече с междурелсие 760 мм и моденизиране, по подобие на известната швейцарска алпийска железница Jungfraubahn или на не по-малко живописната австрийска – Mariazellerbahn.
Идеята е подкрепена от местните общински ръководства в Рилското корито, Българския туристически съюз, Комитета по опазване на околната среда и ред други организации, както и много граждани.
Последват и конкретни инициативи. Така например, в генералната сметка на проектирания водоснабдителен комплекс "Рила" през 1982 г. е предвидена сумата от 5 млн. лева за възстановяване на теснолинейката.
В новия тогава градоустройствен план на град Рила, изработен в КНИПИТУГА и приет на 16 юни 1983 г., е нанесена следата за преминаването на възстановената жп линия през града.
Приема се проектираният нормален жп клон от гара Кочериново до КМЗ "Никола Вапцаров" да бъде продължен до град Рила, а оттам да се изгради модерна теснолинейна жп линия до гара Черней, на кота 1260 м (под връх Черней), след което да се забрани масовото автомобилно движение от град Рила нагоре към Рилския манастир и в целия резерват.
През 1994 г. се направи опит да бъде създадена фондация "Железница Рилски манастир", поставяща си за цел възстановяване на железницата гара Кочериново - град Рила - Рилски манастир - гара Черней. Опитът остава безуспешен, тъй като инициаторите нямат зад гърба си никаква сериозна подкрепа, няма и кой да лобира пред новосъздадените банки.
В подкрепа на идеята се обявява и Драговитийският епископ Йоан – по това време игумен на Светата Рилска обител, който в специално писмо призовава държавата да върне предишните земи и гори на Рилския манастир и обещава да няма претенции за отчуждения от страна на манастира за местата, през които ще мине железницата.
На 28 май 2002 г. се учредява Сдружението "Рилска железница" с основна цел "да обедини възможностите, уменията, опита и знанията на членовете си за възстановяване на жп линията Кочериново - Рилски манастир".
Достигна се до изработване на идеен проект за първата част на линията Кочериново - град Рила и до предпроектни проучвания на втората част град Рила - Рилски манастир - гара Черней, които бяха представени пред обществеността в Рила и в Рилския манастир.
Идейният проект предвижда линията да е с дължина 45 км и да продължи малко след Рилски манастир – до Кирилова поляна.
Но нито този напредък в работата, нито издадените рекламни материали и срещи на различни равнища можаха да предизвикат интерес и да привлекат необходимите финансови средства за строителството на линията.
С цел намаляване на капиталните вложения се появиха идеи на две места по трасето да се допуснат къси зъбчати участъци (както при Jungfraubahn), което ще позволи да се избегнат изкуствените развития, да отпадне необходимостта от някои по-скъпи съоръжения и да се намaли общата дължина на линията.
Няма друг случай в железопътната ни история, когато толкова продължително и така настойчиво да се е водила борба за възстановяването на една жп линия, коментира авторът на статията инж. Димитър Деянов.
Запазването на Светата Рилска обител и целия природен и исторически резерват по долините на реките Рилска и Илийна изисква преустановяване на масовия автомобилен достъп в този район, премахване на постоянното автомобилно обкръжение на манастира, замърсяващо атмосферата с газове, за които чрез измервания и наблюдения отдавна е доказано, че ерозират стенописите и самите вековни сгради.
В коментар на тази идея игуменът на Рилския манастир Адрианополският епископ Евлогий заяви, че за условията в България това е неосъществимо. "Ние не го виждаме въобще. Ще се наруши екологията. Трябва да се сече наново, да се прокарват пътища, което няма как да стане", коментира игумен Евлогий. Той посочи, че в момента река Рилска е естествена преграда на евентуални пожари, която предпазва Рилската гора от огнената стихия. "Представете си един фас, хвърлен от прозореца на това влакче, какво ще предизвика", допълни Адрианополският епископ. Според него подобна железница ще бъде неизползваема през зимните месеци, а пътуването ще бъде много дълго.
По информация на списание "Железопътен транспорт" последният влак на живописната теснолинейка с междурелсие 600 мм потегля от гара Рилски манастир на 31 март 1960 г., въпреки протестите и петициите в нейна защита.
През изминалите 50 години многократно са правени опити за възстановяване на железницата.
Още през 1966 г. група железничари публикуват предложение за нейното възстановяване, вече с междурелсие 760 мм и моденизиране, по подобие на известната швейцарска алпийска железница Jungfraubahn или на не по-малко живописната австрийска – Mariazellerbahn.
Идеята е подкрепена от местните общински ръководства в Рилското корито, Българския туристически съюз, Комитета по опазване на околната среда и ред други организации, както и много граждани.
Последват и конкретни инициативи. Така например, в генералната сметка на проектирания водоснабдителен комплекс "Рила" през 1982 г. е предвидена сумата от 5 млн. лева за възстановяване на теснолинейката.
В новия тогава градоустройствен план на град Рила, изработен в КНИПИТУГА и приет на 16 юни 1983 г., е нанесена следата за преминаването на възстановената жп линия през града.
Приема се проектираният нормален жп клон от гара Кочериново до КМЗ "Никола Вапцаров" да бъде продължен до град Рила, а оттам да се изгради модерна теснолинейна жп линия до гара Черней, на кота 1260 м (под връх Черней), след което да се забрани масовото автомобилно движение от град Рила нагоре към Рилския манастир и в целия резерват.
През 1994 г. се направи опит да бъде създадена фондация "Железница Рилски манастир", поставяща си за цел възстановяване на железницата гара Кочериново - град Рила - Рилски манастир - гара Черней. Опитът остава безуспешен, тъй като инициаторите нямат зад гърба си никаква сериозна подкрепа, няма и кой да лобира пред новосъздадените банки.
В подкрепа на идеята се обявява и Драговитийският епископ Йоан – по това време игумен на Светата Рилска обител, който в специално писмо призовава държавата да върне предишните земи и гори на Рилския манастир и обещава да няма претенции за отчуждения от страна на манастира за местата, през които ще мине железницата.
На 28 май 2002 г. се учредява Сдружението "Рилска железница" с основна цел "да обедини възможностите, уменията, опита и знанията на членовете си за възстановяване на жп линията Кочериново - Рилски манастир".
Достигна се до изработване на идеен проект за първата част на линията Кочериново - град Рила и до предпроектни проучвания на втората част град Рила - Рилски манастир - гара Черней, които бяха представени пред обществеността в Рила и в Рилския манастир.
Идейният проект предвижда линията да е с дължина 45 км и да продължи малко след Рилски манастир – до Кирилова поляна.
Но нито този напредък в работата, нито издадените рекламни материали и срещи на различни равнища можаха да предизвикат интерес и да привлекат необходимите финансови средства за строителството на линията.
С цел намаляване на капиталните вложения се появиха идеи на две места по трасето да се допуснат къси зъбчати участъци (както при Jungfraubahn), което ще позволи да се избегнат изкуствените развития, да отпадне необходимостта от някои по-скъпи съоръжения и да се намaли общата дължина на линията.
Няма друг случай в железопътната ни история, когато толкова продължително и така настойчиво да се е водила борба за възстановяването на една жп линия, коментира авторът на статията инж. Димитър Деянов.
Запазването на Светата Рилска обител и целия природен и исторически резерват по долините на реките Рилска и Илийна изисква преустановяване на масовия автомобилен достъп в този район, премахване на постоянното автомобилно обкръжение на манастира, замърсяващо атмосферата с газове, за които чрез измервания и наблюдения отдавна е доказано, че ерозират стенописите и самите вековни сгради.
