Въпреки поголовните съкращения на бюджета и през тази година бяха проведени успешни археологически проучвания на крепостта Калиакра. Археологическият сезон беше приключен на 1 септември т. г. с тържествена пресконференция в Общински съвет Каварна, организирана от Градския исторически музей и с участието на местни и национални медии. Журналистическият интерес беше голям и след отчетния доклад последваха много въпроси, отправени главно към ръководителя на археологическите разкопки, ст. н. с. д-р Бони Петрунова, председател на секцията по Средновековна археология при НАИМ на БАН, и привлечения като консултант на разкопките доц. д-р Емил Иванов, преподавател по Църковна археология в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Археологическите проучвания бяха съсредоточени в сектор „Преградие” и отчасти във вътрешния град. След премахване на изкуствените насипи беше достигнато античното ниво. Теренът на това място е бил усвоен от заселници като пространство за живеене и погребения: бяха намерени 17 погребални обекта (общи гробници) с 61 гроба с разнообразен инвентар от ІV-VІ в. до късното средновековие и османския период - инвентар, принадлежал на население от различни социални слоеве с разнородна вероизповед. Сред късноантичните преобладават нехристиянските погребения.
„С археологически методи беше потвърдена една от работните тези, че след падането на Търново и Видин Добруджанското деспотство дава убежище на голяма част от заможното население във вече завладените български територии” – сподели за Двери доц. Емил Иванов и допълни, че по този начин „българската археология добавя още 104 находки с експозиционна стойност: наред с множеството керамични и железни фрагменти бяха открити оръжия, сребърни и бронзови накити, култови предмети и 25 сребърни и златни монети от 11 царства и империи (Византия, Търновското царство, Венеция, Генуа, Влахия, Дубровник, латински, османски и арабски монети) от периода ХІV-ХVІІ в. Този факт сочи нарасналото самостойно значение на Калиакра през ХІV до средата на ХV в. като вид „офшорна зорна”, която е поддържала ценни контакти с империята и европейските кралства, покровителствала е търговията и са били в обръщение различни монетни единици”.
Тези и други заключения подтикват екипа към повторно установяване на археологическата ситуация във вътрешния град и извършва сондажи при църква № 2, разкрита частично още през 1965 г. В бързината и при ограниченото време нейният пръв откривател Г. Джингов разкрил там само основите и плана и установил при външната стена на апсидата наличието на „разхвърляно струпване на кости”.
„Разчистването и полевото консервиране на църквата тази година даде възможност за прецизиране на нейното функционално значение. По план тя е типична еднокорабна средновековна църква с презвитерий, наос, притвор и нартекс от три строителни периода (ІV-VІ, ХІІІ-ХІV и ХV в.), била е покрита с дървена конструкция с широк тип керемиди. В градежа липсват опуси с изключение на дяконикона. Интересно е нейното ситуиране в контекста на крепостта – намира се в края на вътрешния град и на 20 м южно от църква № 1, от запад подходът при входа сега е ограничен поради промяна на терена (свлачище). Дали е била налична друга, трета църква по тази южна линия, предстои да се установи след обследване на подводния терен”, поясни Е. Иванов.
През август тази година източно, северно и южно вън от апсидата и във вътрешността на наоса се установиха важни погребения от късноантничния до средновековния период. Те подчертано принадлежат на по-заможни християни, видно и от разположението на гробовете и от намерените артефакти: сребърни пръстени, накити и монети. Погребенията в наоса на църквата са общо 19, като три от тях са от ІV-V в. По този въпрос Е. Иванов разказа: „В наоса се откри и вероятно най-интересната културно-религиозна находка през този сезон в Калиакра. Тя представлява лицевата страна на нагръден бронзов кръст с изображение на Христовото разпятие; за съжаление липсва обратната страна – капаче или релефно изработена втора част на капсулата, която да подскаже едно вероятно ползване на находката като мощехранителен кръст. Интересна ситуация се откри и при един гроб по самата източна ос извън апсидата, който датира от ХІІ-ХІV в. Тук, в позата на св. Богородица Одигитрия, е била положена майка със своята рожба. Видно и от други детски погребения в ареала, вероятно става въпрос за масова смъртност вследствие средновековна епидемия”.
Друга находка от вътрешността на църквата, която би очаровала иманярите, е една златна монета (хиперперон) от ХІV в., издадена по времето на императорите Андроник ІІ (1282-1322) и Андроник ІІІ (1325-1334): предната страна заема образът на Христос, Който благославя новоизбрания владетел, а гърба на монетата украсяват градските стени на Константинопол със св. Богородица над тях. „Медиите не бяха коректни и почти всички писаха, че монетата била „златен грош”, известни са обаче само сребърни грошове! Но друго е интересно в случая: Андроник ІІ е известен с ктиторството си за манастира „Св. Йоан Предтеча” при Сяр (Серес, Северна Гърция - б. р.), където има негово изображение, освен това още през 1282 г. императорът изявил своята православна ангажираност и отменил Лионската уния от 1274 г.”, каза доц. Иванов
Друга находка от вътрешността на църквата, която би очаровала иманярите, е една златна монета (хиперперон) от ХІV в., издадена по времето на императорите Андроник ІІ (1282-1322) и Андроник ІІІ (1325-1334): предната страна заема образът на Христос, Който благославя новоизбрания владетел, а гърба на монетата украсяват градските стени на Константинопол със св. Богородица над тях. „Медиите не бяха коректни и почти всички писаха, че монетата била „златен грош”, известни са обаче само сребърни грошове! Но друго е интересно в случая: Андроник ІІ е известен с ктиторството си за манастира „Св. Йоан Предтеча” при Сяр (Серес, Северна Гърция - б. р.), където има негово изображение, освен това още през 1282 г. императорът изявил своята православна ангажираност и отменил Лионската уния от 1274 г.”, каза доц. Иванов
Провокиран от въпрос на журналист относно наличие на свети мощи Е. Иванов поясни: „Досега в археологическия резерват не е открито нещо категорично, което да отвежда към такава хипотеза, но при значението на града като екзархийски център през Средновековието това не би било изключено – разбира се, ако такива светини все още са останали на място”.
На друг въпрос във връзка с патрона на храма Иванов сподели: „Стремежът на многобройните заможни християнски поклонници да погребват свои близки в и около тази църква, мястото и позата на полагането на починалите в наоса и около апсидата и разпространената в столицата на най-богатото българско деспотство константинополска традиция кореспондират идеално с монетното изображение и дават основание да се предположи, че също патрон на тази църква е била именно света Богородица. Не бива да се изключва обаче и едно нарастване на култа към някогашния император Андроник, който през 1322 г. бил заточен от внука си Андроник, а след заболяването му, запазвайки всички почетни титли, се оттеглил в манастир, където светителствал до своята смърт”.
Романтичният двукилометров клин на нос Калиакра е известен на мнозина наши и чужди туристи, едва ли обаче те са запознати с детайли от историята на това място още през античността. Стратегически важното късче суша се извисява на 70 м от морската шир само на 80 км от Одесос (Варна). Първото укрепено селище тук е устроено още през ІV в. пр. Хр. от местните тракийски тризи (тиризи), а името му Тиризис (с малки отклонения в изписването от античните автори: Тетрисиада, Тириза, Тиристис) спада към най-древните известни тракийски селищни имена от късната бронзова епоха. В края на късната античост и през византийския период градът е известен вече като Акре, за да получи от картографите през втората половина на ХІІІ в. своето сегашно наименование Калиакра, т. е. „хубав морски нос” и удобен пристанищен приют. Името се споменава при редица древни автори като Страбон, Помпоний Мела, Флавий Ариан и Клавдий Птоломей, които осведомяват предимно за местоположението на Тиризис спрямо другите черноморски градове. В началото на VІ в. сл. Хр. Акре, която се споменава в Синекдемуса на Хиерокъл, става една от най-важните крепости за частните отряди на Виталиан, а описанието на кървавото сражение е съхранено във Фрагментите на Йоан Антиохийски. През ранното средновековие името на крепостта почти не се споменава и едва от средата на ХІІІ в. изворите за Калиакра отново се увеличават и тази писмена традиция във връзка с важни събития от нейната история продължава чак до ХVІІІ в. Тя е обозначена и върху една българска военна карта от 1396 г., както и в няколко копия от ХІV в. от карти на Пиетро Висконти, каталанския географ Анджелно Дулсерт, братя Пицигани и един каталански атлас.
Проучванията на античните и средновековни извори за Калиакра започват още през ХІХ в. През 1894 г. Константин Иречек посещава града и отразява непосредствените си наблюдения в публикации от 1889 и 1939 г. Карел Шкорпил прави първия план на носа въз основа на самолетна снимка от въздуха и през 1936 г. публикува някои окомерни скици и описания, най-вече на архитектурни детайли от средновековната вътрешна порта, благодарение на които през 80-те години на ХХ в. тя е успешно възстановена. През 30-те години, когато Добруджа е окупирана от Румъния, интерес към паметниците на Калиакра проявяват също румънски археолози. По идея на Националния военно-исторически музей системни археологически проучвания на терена и акваторията около нос Калиакра започват едва през 1965 г. и се провеждат почти непрекъснато до днес с участието на НАИМ-БАН, РИМ Добрич, ГИМ Каварна, Военноморски музей Варна и Центъра за морска история и учени-археолози като Л. Бобчева, А. Балканска, Д. Овчаров, Г. Кузманов, Г. Джингов, А. Салкин, М. Йосифова, Б. Петрунова. От тази година за пръв път в екипа е привлечен и църковен археолог-богослов от БФ на СУ.