На 1 юли Българската православна църква чества едно от най- светлите събития в своята богата история. На тази дата през 1469 г. братството на Рилската света обител е отслужило първата света литургия пред мощите на своя пръв игумен и закрилник св. Йоан Рилски Чудотворец, върнати предния ден, 30 юни 1469 г. от старата българска столица - Търново.
Тази година празникът беше отбелязан със всенощно бдение, на което присъстваха поклонници от цяла България, дошли да получат благословението на светеца. Светата празнична богуслужба беше оглавена от игумена на обителта, Адрианополския епископ Евлогий. От седмици миряни от различни краища на страната бяха резервирали голяма част от килиите на манастира. Празника уважиха свещеници, монаси и монахини от различни епархии. За втора поредна година на лявата певница застанаха псалти от хора за източноцърковно пеене при Румънската патриаршия - "Тронос".
Те също пропътуваха почти осемчасовото разстояние от Букурещ до Рилския манастир, за да принесат хвалебни песни на богоугодилия и образец на подражание за всички християни - св. Йоан Рилски. За разлика от миналата година сега вече и събратята от Румъния разполагаха със службата на "Пренасяне мощите на преподобни Йоан Рилски" на съвременен румънски език и така в пълнота се изпълни литургичният призив: с едни уста и едно сърце да възпеем Бога. По време на антифонното пеене бяха интерпретирани редица обширни образци на църковните византийски автори, писани специално за всенощните богослужения.
Вечерното и утринното богослужение бяха свързани. Малката вечерня беше отслужена в 17 ч., а бдението започна в 20 ч. Преосвещеният игумен беше посрещнат на входа на съборния храм "Рождество Богородично" от свещенослужителите и като застана на отреденото за архиерея място благослови всички присъстващи по отделно. Литията беше отслужена в западната част на храма, а след песнопението "Богородице Дево" и благославянето на петохлебието всички с умиление изслушаха шестопсалмието. По време на прочитане на каноните по установения устав епископ Евлогий помаза братята и поклонниците с елей от кандилото на свети Йоан за здраве. Бдението завърши около 2 ч. сутринта. Всички се оттеглиха, за да си починат преди сутрешната св. Литургия. Нейното начало беше дадено в 9 ч. Храмът беше изпълнен от поклонници, голяма част от които очакваха да се приобщят със светите дарове. В края на службата се освети и коливото. Много родители бяха довели и своите деца. В приветственото си слово Преосвещенният епископ Евлогий разказа за тържеството, с което светите мощи били посрещнати в обителта и припомни за значението на вечното присъствие на преподобни Йоан сред българския народ. Той изказа благодарност към съслужилите отци, както и към псалтите от двата клироса, които не само че създадоха необходимата атмосфера за този голям празник, но и оставиха траен спомен у всички с умилителните църковни химни, които изпълниха на славянски и румънски език.
През целия ден потокът от хора не секваше. Един по един си тръгнаха и всички гости на светата обител с радост в сърцата от съпреживените мигове и в очакване на нови и благословени срещи.
Кратка история на пренасянето на мощите св. Йоан Рилски: След падането на Българското царство под османско владичество запустяла цялата българска земя, запустяла и Рилската света обител. През XV в. на мястото на стария манастир, от който били останали единствено отбранителната кула и храмът, построени от ктитора Хрельо Войвода, се поселили трима родни братя - Йоасаф, Давид и Теофан. С много труд и подвизи те успели да възродят обителта на св. Йоан. Случило се веднъж в манастира да дойде някой си йерей на име Яков от Пловдив. Той известил на братята, че раклата с блаженото тяло на Рилския чудотворец от много години се покояла в малък храм в Търновската архиепископия. Подир малко време през обителта минал и друг някой поклонник, който подобно на благоговейния презвитер Яков също им описал своето поклонение пред мощите на светеца. Като се възрадвали много, братята изпратили един от монах, който лично да се увери в истинността на техните разкази. Той бързо се върнал от това пътуване и потвърдил всичко казано. Волята на светеца била да се упокои отново в мястото на своя аскетичен подвиг. Манастирското братсво се обърнало с гореща молба към царица Мария, дъщеря на Сръбския деспод Георги и жена на султан Мурад, да издейства от султана разрешение мощите на свети Йоан да бъдат върнати в Рилската пустиня. Тя с умиление погледнала на тази просба и като се застъпила за това пред мюсюлманския самодержец, получила неговото позволение. Дълъг бил пътят от Търново до Рила планина, но и голямо било тържеството навсякъде, където раклата с мощите била посрещана. На 30 юни литийното шетвие достигнало и до портите на обителта на Рилския светец. След като братята отслужили всенощно бдение и благодарили в светата Литургия на Бога за великата милост, която излял над тях, установили следващият ден, 1-ви юли, да се чества като ден за спомен на това голямо събитие. То положило ново начало на съществуването на обителта. От този ден и доднес свети Йоан никога повече не е напускал своя дом. Неизброимо е числото на монасите, които са му служели и са го хвалили с устата си и с трудовете си. И днес, както и преди 541 години радостта за светата Рилска обител е голяма. И сега, както и тогава в това тържество съучастват ведно монаси и миряни. И днес българите християни пазят спомена за светеца и го почитат като закрилник, чудотворец и молитвеник за целия ни род.
Слава на тебе, Рилска похвало, стълбе на нашата вяра и крепосте на нашата надежда!
