С тържествена юбилейна сесия в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (от 16:30 ч.) и откриване на документална изложба „Екзархията е отечеството“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (от 18:00 ч.) ще бъдат отбелязани сто и петдесетгодишнината от Великденската акция (3 април 1860 г.) и сто и четиридесетгодишнината от учредяването на Българската екзархия (27 февруари 1870 г.) – първата общобългарска институция в Модерно време, легитимен представител и стожер на националната консолидация на българската нация в Османската империя. Двете прояви са съвместна инициатива на Държавна агенция „Архиви“ – Централен държавен архив, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националния исторически музей, Научния архив на БАН, Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия и Националния църковен историко-археологически музей.
Експозицията обхваща периода от 30-те години на деветнадесетото столетие – началото на българската църковнонационална борба срещу Вселенската патриаршия в Цариград, както и основите събития в „българо-гръцката църковна разпра“ – освещаването на българския храм „Св. Стефан“ в патриаршеския квартал „Фенер“ през 1849 г., учредяването и общонационалната дейност на Българската община в Цариград, масовизирането на движението за църковна независимост в българските епархии през 60-те години на деветнадесетото столетие, учредяването на Българската екзархия на 27 февруари 1870 г. и нейната дейност в българските провинции на Османската империя до 1913 г., когато седалището ѝ се премества в София. Отразени са всички важни моменти от дейността на Екзархията през т. нар. цариградски период: изборът на първия български екзарх Антим Ι (1872-1877), изборът и мащабната народополезна дейност на екзарх Йосиф Ι (1877-1915), издействането на берати за български архиереи в Македония през 90-те години на деветнадесетото столетие, построяването и освещаването на Българската семинария „Св. Йоан Рилски“, Българската болница „Евлоги Георгиев“ и Желязната църква (храма-паметник) „Св. Стефан“ в османската столица. Специално място е отделено на църковно-просветната и благотворителната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия, както и поддръжката, оказвана от Княжество България (от 1908 г. – Царство България) на екзархийското дело.
Особен интерес представляват писмата и прошенията от населението на български градове в подкрепа на Великденската акция в Цариград през 1860 г., фотографиите на „дървената“ и „желязната“ църква във „Фенер“, на архиереите, оглавили църковното движение на българите (еп. Иларион Макариополски, митр. Авксентий Велешки и митр. Паисий Пловдивски), писмата на д-р Стоян Чомаков – един от видните светски водачи на борбата, ферманът на султан Абдул Азис за създаването на Българската екзархия (1870 г.), литографията на Николай Павлович „Памятник за освобождението на Българската църква“, протоколната книга на Първия църковно-народен събор (1871 г.), ръкописният и печатните устави на Екзархията (1872 г., 1874 г.), кондиката на Самоковското църковно-училищно настоятелство, бератът на Скопския митр. Теодосий, султанската грамота за утвърждаване на границите на Българската екзархия и правомощията на екзарх Йосиф Ι (1877 г.), грамотите и серията фотографии на екзарха, документите по честването на четвъртвековния юбилей на Българската екзархия (1895 г.), плановете, скиците, чертежите и други документи по строежа на Българската болница „Евлоги Георгиев“ и „Желязната църква“, илюстрирани и с уникалния луксозен албум, изработен от фотоателие „Надир“ в Цариград, подарен на българския княз Фердинанд Ι при посещението му в османската столица през 1896 г.
Експозицията представя панорама от интересни документи, илюстриращи борбите на българския народ за духовна и национална еманципация, създаването и градивната общонационална по характер дейност на първата модерна българска институция – Екзархията, която в продължение на повече от четири десетилетия, извън своя църковен характер и религиозна мисия, отстоява и интересите на значима част от българската нация, останала по решенията на международните договори, сключени от великите сили, извън пределите на свободна България.
