Научно-популярен филм за правенето на просфори представят в Регионалния исторически музей в Добрич в рамките на изложбата „Просфора. Хляб и литургия“, която се открива на Благовещение. Филмът разказва за правенето на просфори в светогорските манастири „Симонопетра“, „Хилендар“ и „Зограф“ и за изработването на просфорни печати в една от килиите към Великата лавра „Св. Атанасий“.
Изложбата представя, освен църковни печати, които имат канонична форма, също и домашни просфорни печати, ползвани не за причастяване, а за различни видове обредни и празнични хлябове. В сравнително голяма част от страната ни те са много разпространени и всяка християнска къща е имала своя просфорник, който се съхранява в домашния иконостас, редом до иконата-покровителка на дома, разказа кураторът на изложбата Иглика Мишкова.
Има традиционни печати с Агнеца, с образи на светци, на риби и с двуглавия орел на Патриаршията. При домашните печати църковната анонимност е изоставена и авторите често изписват имената си, населените места и годината. Формите и орнаментите свидетелстват за различни школи и влияния. Изключително интересна е колекцията от района на Северозападна България. Там печатите за хляб не просто завършват с дръжка за хващане, а са издължени и наподобяват напрестолни кръстове.
Посетителите на изложбата в музея в градския парк могат да видят около сто и шестдесет експоната – просфорни печати и обредни хлябове от цялата българска етническа територия.
Научно-популярен филм за правенето на просфори представят в Регионалния исторически музей в Добрич в рамките на изложбата „Просфора. Хляб и литургия“, която се открива на Благовещение. Филмът разказва за правенето на просфори в светогорските манастири „Симонопетра“, „Хилендар“ и „Зограф“ и за изработването на просфорни печати в една от килиите към Великата лавра „Св. Атанасий“.











