През 1860 г. няколко будни български духовници начело с еленчанина Иларион Макариополски, общественици и книжовници се осмеляват и провеждат акцията на откъсване от чуждия духовен гнет. На Великденската служба на 3 април в онази паметна година те не споменават името на Вселенския патриарх и се обявяват за независима Българска църква. Едва след десет години българите се сдобиват с държавно признание на своята духовна свобода със султанския ферман от февруари 1870 г. Така те получават възможност да организират административно българската църковна територия, което по-късно ще бъде ориентир и при търсенето на политическа свобода на българския народ. Последвали са близо два пъти по четиридесет години странстване по пустинята на бездушието на Вселенската патриаршия, докато едва през 1945 г. Българската православна църква бива призната за самостойна и равностойна на останалите поместни православни църкви на Балканите и по света.
По инициатива на Фондация „Българската православна църква „Св. Стефан“ в Цариград“ от миналата година се направи нещо като възстановка на това паметно събитие. Него ще спомнят стотици българи от Истанбул и от свободните български земи и тази година, които ще дойдат в нашата историческа желязна църква „Св. Стефан“ край Златния рог в истанбулския квартал „Фенер“. В нощта на 3 срещу 4 април 2010 г. Възкресното богослужение и св. Литургия ще отслужи български архиерей, пратеник на Св. Синод на БПЦ.
Елате и вие! Това е неповторимо преживяване!
Много български туроператори ще предложат пътуване до града на двата континента – Истанбул за тези дни. Ние ще пътуваме по програмата на посочената по-долу фирма. Опитайте и вие!
Великден в Истанбул и Одрин на 2-5 април 2009 г.
(Сто и петдесет години от Българския Великден – 5 април 1860 г.)
Първи ден (Велики петък) – Отпътуванe в 7:00 ч. от София за Турция. Пристигане в Истанбул около 15 ч. Настяване в хотела. Свободно време за почивка. В 18:00 ч. тръгване за кв. „Шишли“ за Опелото Христово в българския храм „Св. Йоан Рилски“. Среща с българската общност. Нощувка в хотела.
Втори ден (Велика събота) – Закуска. Отпътуване с ферибот за о-в Халки (Хейбели ада) от Принцовите острови. Разходка и разглеждане на манастира, църквата и Висшата богословска школа. Вечеря в ресторанта на хотела (по желание с допълнително заплащане). В 22:00 ч. отпътуване от хотела за българската желязна църква „Св. Стефан“ в кв. „Фенер“ край Златния рог за богослужението на Възкресение Христово. Нощувка.
Трети ден (Великден) – Закуска. В 12:00 – празнична служба в църквата „Св. Стефан“. Посещение на Вселенската патриаршия. Пешеходна панорамна обиколка по забележителностите на Истанбул. Вечеря с агнешко (по желание със заплащане). Нощувка.
Четвърти ден (Светли понеделник) – Закуска. Свободно време за разходка и шопинг – „Капалъ Чарши“ и „Египетския пазар“. В 12:00 ч. – отпътуване за Одрин. Разглеждане на църквите „Св. Георги“ и „Св. Константин и Елена“. Свободно време. Отпътуване за България. Пристигане в София към 22:00 ч.
Организиране на допълнителни екскурзии на място за посещение на „Света Софѝя“, „Долма Бахче сарай“, „Топ Капъ сарай“ и турска традиционна вечер.
Цената включва:
транспорт с туристически автобус;
три нощувки със закуски в хотел три звезди;
екскурзоводско обслужване през целия маршрут;
медицинска застраховка;
панорамен тур на Истанбул;
екскурзия до Принцовите острови;
екскурзия до Одрин.
Цената не включва:
входните такси за музеите;
доплащане за обяд и вечеря (по желание).
Цена на пакета: 185 лв.
Цената е на база минимум четиридесет и петима души.
За справки и записвания:
Tel. / fax: +359 52 746 322; 0887 526 219; e-mail: bkbm_tourism@abv.bg.
„Business Consult-BM LTD“ – Миглена Великова.
През 1860 г. няколко будни български духовници начело с еленчанина Иларион Макариополски, общественици и книжовници се осмеляват и провеждат акцията на откъсване от чуждия духовен гнет. На Великденската служба на 3 април в онази паметна година те не споменават името на Вселенския патриарх и се обявяват за независима Българска църква. Едва след десет години българите се сдобиват с държавно признание на своята духовна свобода със султанския ферман от февруари 1870 г. Така те получават възможност да организират административно българската църковна територия, което по-късно ще бъде ориентир и при търсенето на политическа свобода на българския народ. Последвали са близо два пъти по четиридесет години странстване по пустинята на бездушието на Вселенската патриаршия, докато едва през 1945 г. Българската православна църква бива призната за самостойна и равностойна на останалите поместни православни църкви на Балканите и по света.











