Сливенският епархийски духовен съвет, в качеството му на Епархийски съд по чл. 178, ал. 1 от Устава на Българската православна църква, на основание чл. 184, ал. 1, т. 1, и чл. 186, ал. 1 от Устава, разгледа Заповед № 42 от 1 март, 2010 г. на Негово Високопреосвещенство Сливенския митр. Йоаникий, с която архим. Висарион (Атанасов Добрев), енорийски свещеник в селата Могила, Дражево и Хаджи Димитрово, Ямболска духовна околия, е освободен от длъжност, смятано от 1 март, 2010 г., и на основание чл. 95, т. 18 от Устава на БПЦ против него е повдигнато служебно духовно съдебно преследване за нарушаване на правила 10 и 11 на св. Картагенски поместен събор и чл. 190, т. 4 от Устава на БПЦ, а именно: самоволно се е отделил от единството на каноничната Българска православна църква и е изпаднал в разкол, като е приел „епископско“ ръкоположение от разколници.
Епархийският духовен съвет смята, че не е необходимо за потвърждаване на деянието да се разпитват свидетели, тъй като този акт на отпадане от единството на каноничната Българска православна църква от страна на архим. Висарион е извършен публично и чрез средствата за масово осведомяване е станал всеизвестен. От своя страна архим. Висарион не е опровергал това свое църковно провинение.
Сливенският епархийският духовен съвет, като взе предвид, че провинението на архим. Висарион (Атанасов) е в нарушение на правила 10 и 11 на св. Картагенски поместен събор от 419 г., с които е разпоредено: „… ако някой презвитер, обзет от гордост, сам се отдели от епископа си и заедно с други, вършейки разкол, принесе на Бога света жертва, такъв трябва да бъде признаван, че се намира под анатема, и да се лиши от мястото си“, както и на чл. 190, т. 4 от Устава на БПЦ, който гласи: „… църковни провинения са: „разкол – отделяне от църковното единство“, и като се съобрази с разпоредбата на чл. 189 от Устава, където е записано, че: „… църковно провинение е всяко умишлено или по непредпазливост извършено деяние против вярата, каноните, правилата на св. Православна църква и настоящия Устав“, реши:
Опреведя деянието на архим. Висарион (Атанасов Добрев) от гр. Ямбол като църковно провинение против правила 10 и 11 на св. Картагенски поместен събор и разпоредбите на чл. 189 и 190, т. 4 от Устава на БПЦ, и на основание чл. 191, ал. 1 от Устава на БПЦ му налага църковно наказание „Низвержение от сан, без отлъчване от Църквата“ (т. 10) и „Разстригване“ (т. 4).
Настоящото решение на основание чл. 187, ал. 1 от Устава на БПЦ да се изпрати на Св. Синод за утвърждаване.
Председател: † Сливенски митрополит (п) Йоаникий
Членове:
1. (п) ставр. ик. Методи Попов
2. (п) ик. Николай Димитров
3. (п) архим. Йеротей (Косаков)
Сливенският епархийски духовен съвет, в качеството му на Епархийски съд по чл. 178, ал. 1 от Устава на Българската православна църква, на основание чл. 184, ал. 1, т. 1, и чл. 186, ал. 1 от Устава, разгледа Заповед № 42 от 1 март, 2010 г. на Негово Високопреосвещенство Сливенския митр. Йоаникий, с която архим. Висарион (Атанасов Добрев), енорийски свещеник в селата Могила, Дражево и Хаджи Димитрово, Ямболска духовна околия, е освободен от длъжност, смятано от 1 март, 2010 г., и на основание чл. 95, т. 18 от Устава на БПЦ против него е повдигнато служебно духовно съдебно преследване за нарушаване на правила 10 и 11 на св. Картагенски поместен събор и чл. 190, т. 4 от Устава на БПЦ, а именно: самоволно се е отделил от единството на каноничната Българска православна църква и е изпаднал в разкол, като е приел „епископско“ ръкоположение от разколници.











