Тази сутрин в Благоевград почина Стоян Тодоров Мерджанов (бивш архимандрит Синесий). Опелото му ще бъде извършено утре от Неврокопския митрополит Натанаил в гробищния храм „Преображение Господне” в Благоевград.
Стоян Тодоров е роден на 4 ноември 1926 г. в Цариград в сградата на Българската екзархия в семейството на Тодор и Елена Тодорови. Като дете Стоян Тодорoв играе в двора на българската "желязна" църква „Св. Стефан”. Целият му живот е тясно свързан с Българската църква, на която той се посвещава.През 1934 г. семейството му се преселва в София. Стоян Тодоров завършва Софийската духовна семинария (1940-1946 г.) и Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1946-1950 г.). Приема монашество като студент на 2 февруари 1948 г. в Бачковския манастир. Ръкоположен е за йеродякон на 24 април 1948 г., за йеромонах през 21 януари 1951 г., възведен е в архимандритско достойнство на 14 април 1957 г. от Неврокопски митрополит Пимен. Служи като протосингел на Неврокопска митрополия от 1 септември 1954 г. до 30 септември 1964 г.
След това се разочарова от някои действия на началството си и по свое желание се оттегля от попрището си на духовник, за да сключи брак с Елена Тодорова. От 1965 до 1987 г. е на гражданска служба в Благоевград, но никога не се разделя с живота на Църквата. След пенсионирането си е певец в храмовете в Благоевград и в Рилския манастир. През 1997 г. се налага да прекъсне заслужения си отдих, за да поеме административния отдел при Св. Синод на БПЦ като негов началник. От 2000 г. отново се оттегля в пенсия и живее в гр. Благоевград. На всеки празник и всяка неделя той пее в храма „Св. вмчк Димитър”.
До сетния си дъх г-н Тодоров живееше и страдаше с проблемите и радостите на Църквата. Използваше всеки контакт с Неврокопски митрополит Натанаил, за да споделя своите виждания, опасения и надежди. И беше щастлив, че намира отеческо рабиране. Дългогодишен сътрудник на „Църковен вестник”, той пишеше както за спасението и живота в Църквата, така и по злободневни въпроси и проблеми.
През 1998 г. издава книгата „Към колебаещия се във вярата”, в която споделя с читателите си важни въпроси за православната вяра и живот. (Книгата можете на видите тук).
През 2008 г. излезе негов превод на книгата „Вечните задгробни тайни” на игумен Антоний (тук).
През 2007 г. по повод 80-годишнината на г-н Тодоров Неврокопският митрополит Натанаил го удостоява с отличието „протопсалт на БПЦ” (тук).
В завещанието си Стоян Тодоров е пожелал в ковчега му да бъдат поставени всички предмети, свързани с монашеското му битие (кръст, с който е замонашен, и др.), с които той никога не се разделя през живота си, както и пръст от двора на Желязната църква, която той съхранява отдавна специално за това.
За всички, които го познаваха, г-н Тодоров ще остане незабравим с изключителната си чувствителност, грижа за ближните и безгранична любов към хората и Църквата. Той завинаги запази монашеско-аскетичния си поглед към живота. Като администратор в Св. Синод той се трудеше неуморно, въпреки напредналата си възраст, и през цялото време не спираше да пише и да наставлява по-малките във вярата.
Бог да го прости! Вечна да бъде паметта му!
До сетния си дъх г-н Тодоров живееше и страдаше с проблемите и радостите на Църквата. Използваше всеки контакт с Неврокопски митрополит Натанаил, за да споделя своите виждания, опасения и надежди. И беше щастлив, че намира отеческо рабиране. Дългогодишен сътрудник на „Църковен вестник”, той пишеше както за спасението и живота в Църквата, така и по злободневни въпроси и проблеми.
През 1998 г. издава книгата „Към колебаещия се във вярата”, в която споделя с читателите си важни въпроси за православната вяра и живот. (Книгата можете на видите тук).
През 2008 г. излезе негов превод на книгата „Вечните задгробни тайни” на игумен Антоний (тук).
През 2007 г. по повод 80-годишнината на г-н Тодоров Неврокопският митрополит Натанаил го удостоява с отличието „протопсалт на БПЦ” (тук).
В завещанието си Стоян Тодоров е пожелал в ковчега му да бъдат поставени всички предмети, свързани с монашеското му битие (кръст, с който е замонашен, и др.), с които той никога не се разделя през живота си, както и пръст от двора на Желязната църква, която той съхранява отдавна специално за това.
За всички, които го познаваха, г-н Тодоров ще остане незабравим с изключителната си чувствителност, грижа за ближните и безгранична любов към хората и Църквата. Той завинаги запази монашеско-аскетичния си поглед към живота. Като администратор в Св. Синод той се трудеше неуморно, въпреки напредналата си възраст, и през цялото време не спираше да пише и да наставлява по-малките във вярата.
Бог да го прости! Вечна да бъде паметта му!
