На 30 януари, деня, в който се отбелязва паметта на Св. Три светители, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил отслужи света Божествена литургия в храма, носещ името на тримата светители – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст в Шумен. В празничното богослужение взеха участие 12 свещеници от Варненска и Великопреславска епархия и гости от Русенска, Сливенска и Плевенска епархии.
Литургията започна в 9 часа при сладкогласното пеене на смесения хор, под вещото ръководство на г- жа Янчева. В края на св. Литургия митрополитът говори за живота, делото и прославата на Св. Три светители и преподаде своето архиерейско благословение за здраве и успехи на всички присъстващи с домовете и чадата им.
След няколкото смразяващи дни, когато термометрите в Шумен показваха 18 градуса под нулата, тази сутрин времето е меко и приятно. Камбаните на православния храм "Св. Три Светители" бият тържествено. По улиците се виждат хора, забързани за богослужението в празнично настроение, защото днес честваме паметта на покровителите на града ни още от далечната 1857г., когато е бил осветен храмът. Църквата "Св. Три Светители" в гр. Шумен е изградена през 1857 г. с финансовата подкрепа на местната еснафска задруга по проект на цариградски храм върху старо християнско гробище. Първоначално настоятелите са имали намерение храмът да се посвети на св. братя Кирил и Методий, но този замисъл бил осуетен от тогавашния митрополит Вениамин от Вселенската патриаршия и храмът бил осветен под името на християнските светители св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Първоначалният вид на храма се е отличавал със своя възрожденски архитектурен план и е бил във вид на трикорабна базилика с колонада и матронеум във формата на буквата “П”.
По време на втората световна война в нощта на 22 февруари 1944 г. църквата е опожарена, като за пожара се предполага, че са виновни военните, настанени в храма с цел известяване на въздушна опасност. Храмът е възстановен отново през пролетта на 1948 г. и на 27 септември - Кръстовден (стар стил) е осветен от митрополит Йосиф и в присъствието на епископ Тихон в качеството му на ректор на Софийската духовна семинария. В храма се намира и параклис, посветен на св. Паисий Хилендарски, осветен през 1971 г. и понастоящем използван за баптистериум.
През 2001 г. в Петата неделя на Великия пост Варненският Великопреславски митрополит Кирил освещава десния престол, посветен на св. Кирил и Методий, а на Лазаров ден същата година и престола, посветен на св.мъченик Райко Шуменски като положи мощите на св.мъченик Прокопий.
До момента в храма са служили 18 свещеници. Сега там служат свещ. Емил Павлов, свещ. Васил Василев и прот. Красимир Капитанов.
През 1929 г. госпожа Малъмка Вълчева подарява 100 000 лв. за изграждането на
църковния салон, който е изцяло реконструиран през 2004 г. и в който
понастоящем се помещава неделното училище към храма с близо 50 възпитаници.През лятото на 2004 г. е изграден и църковен музей, в който са изложени много образци на местното ювелирно, дърворезбарско и художествено църковно изкуство.
От 2 април 2005 г. в храма се пазят мощи на св. мъченик Юстин Философ (†около
130г.), св. Валентин, св. мъченици Криспин и Криспиниян (†около 287г. ) -
първият се смята за покровител на обущарите, а вторият - на кожарите, като
по-късно става почитан и като целител от алкохолизъм. Също така на св. мъченици
Назарий и Панкратий, св. Викентий, блажени Йероним и пр. Ефимия. През месец август
са пренесени мощите и на незнаен мъченик, намерени в престола на древна
базилика, а впоследствие от Киев са пренесени мощите и на един също безименен
мъченик от Зверинецките пещери. През месец септември са пренесени и мощите на
св. Пантелеймон, а след това и на св. Дмитрий Ростовски и на св. Йоан Златоуст.В храма се съхранява потир, подарен през 1812 г. на храм "Св. Възнесение" - Шумен от влашкия княз Димитър Мурузи. Също тук се намира иконата на свети мъченик Райко Шуменски - небесен покровител на града.
Като въздава равночестна прослава на св. трима светители – св. Василий Велики (379 г.), св. Григорий Богослов (390 г.) и св. Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелства, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.
Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".
Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118 г.). И от вечността великите светители проявили грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната ревност към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.
За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба. Този ден е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.
