Златни дни за „белите братя” в България. След главозамайващия успех на своята PR кампания, която осъществиха чрез играта „Великите българи”, сега дъновистите очакват златна жетва. В пазарното общество, където рекламата определя стойността, те успяха да лансират успешно своя „нов продукт” – окултната еклектика на Петър Дънов. С второто си място на велик българин акциите на Дънов на пазара скачат. За почтеността на хората, които решиха чрез масирана SMS-атака да популяризират учението си, няма да говорим. Комерсиалното им решение може да е модерно и съвсем в духа на PR науката, но в духовната сфера принципът „целта оправдава средствата” е компрометиран в очите на всеки поне малко чувствителен духовно човек.
Думата ни ще бъде за онези, които са впечатлени от рекламата и ще идат да търсят на родния духовен пазар (много оживено място напоследък) що-годе качествена стока и ще се завъртят около рафта на дъновистите. За да не разчитат само на телевизионния шум около една игра и да не се окаже, че са им пробутали вместо „велико учение” някое пиратско копие, ще кажем няколко думи за сертификата на дъновиския продукт.
Дъновизмът легитимира себе си като християнско учение, учещо за Христос, но малко по-различно – не за онзи популярен Христос, в който вярват бабичките в църквите, а за другия Христос – онзи, скрития, чието учение само интелектуалци и посветени можели да разберат. На специализиран език на това му се вика езотерично християнство – т. е. християнство, което не се вижда с прости очи, а трябва някой да те въведе зад паравана на профанното и да ти разкрие едно друго учение, достойно да бъде следвано само от "достойните". И хората, които познават християнството само в неговия ощетен и даже карикатурен образ на битова религия, задоволяваща първични материални и емоционални потребности, а в същото време не могат да си обяснят защо симпатизират на християнското учение, се подлъгват и тръгват след услужливите и винаги усмихнати „братя в бяло” зад паравана на очевидното. Там ще им предложат коктейл от приятна музика, изпълнена на цигулка, елегантна гимнастика, чист планински въздух и човек още малко и ще повярва, че е попаднал в рая на земята, в осъществилото се царство Божие. Стига да не усети фалшивите нотки в откриващата му се земна идилия. Лично аз нямам никакво доверие на винаги усмихнатите хора. Още повече пък облечени в бяло. Прекалено щастливи ми изглеждат, твърде стерилни, за да са истински. По ми приличат на участници в реклама на „Ариел”, където хората са винаги налудничаво щастливи от безупречно бялото си пране...
А що се отнася до езотеричното им учение, то всеки човек с по-задълбочени познания във философията и религията знае, че всяка религиозна еклектика е фалшива, защото се стреми да обедини на едно повърхностно ниво учения и принципи, които в своята дълбочина са несъвместими. Както ухото на музиковеда ще различи безпогрешно фалшивите ноти в една композиция, които за неспециалиста може да останат напълно незабелязани, така и познаващите развитието на философията и религията виждат безпринципното съчетание на източни религии, християнство, окултизъм и т.н. в един миш-маш, който може да удовлетвори интелектуалното любопитство, но не може да даде насъщна духовна храна. Но тъй като болшинството от хората, разбира се, не са завършили нито философия, нито богословие, то тяхна единствена защита срещу всяка форма на религиозна манипулация остава естествената им интуиция или духовните рецептори, които Бог е вложил във всеки от нас. Ако те са здрави, то би трябвало да ни сигнализират, че зад красивия имидж на белите братя прозира смътният образ на активна секта и спечелването на второто място в играта „Великите българи” чрез организирана SMS-атака го доказва; че в духовната сфера не е чистоплътно да разделяш хората на извисен елит и на профани, че това деление всъщност гъделичка честолюбието ни и желанието да сме част от някакъв таен елит, докато всъщност през вратата на ласкания егоизъм няма как да стигнем до дома на Отца...
Интересуващите се от същността на учението на Дънов могат да намерят немалко неща, които показват нехристиянския му характер (прераждане вместо възкресение, Христос като учител, но не и като въплътилия се Бог и т. н.). Ние ще се задоволим единствено да отбележим, че по самата си природа християнството не може да бъде езотерично и окултно. Прекалено голямо и съдбовно е решението на Бога да стане Човек и то човек завинаги, за да си позволи Той това Негово дело да бъде достъпно за ограничен брой "еволюирали" духовно "посветени". Христовото дело е много повече от учение, дори в същността си то не е учение и затова не може да еволюира. Христовото дело е един онтологичен факт – фактът на роденото Богочовечество. Към тази нова онтологична реалност в живота на човечеството всеки може да се приобщи. И за да няма ощетени откъм расов, национален, интелектуален или друг признак, Бог е определил механизми за приобщаване към Неговото дело, които не зависят от субективните характеристики на личността, а кореспондират директно със самата същност на човешката душа. Православието не е нищо друго освен личен разговор на Бога с всяка душа.
Дъновистите обаче презират Христовата Църква (ако са искрени пред себе си) – считат я за по-низш стадий в духовното развитие на човечеството, който те са надскочили, влизайки в епохата на Бялото братство. Дори само този елемент от учението им показва, че не подозират за случилото се преди 2000 години във Витлеем и нямат нищо общо с новата история на човечеството, която започва тогава. Иначе нямаше да заобикалят Бога, роден в пещерата, в търсене на по-възвишено учение.
Всеки, разбира се, може да вярва в каквото иска, може да създаде, ако е достатъчно умен, каквото си иска учение, но не е почтено да използваш като параван за учението си Христос, в Когото всъщност не вярваш.
Духовната нечистоплътност белите дрехи не могат да я скрият. А впечатлените от второто място на Дънов не бива да забравят, че все пак става дума за едно шоу. Ако духовните ни рецептори обаче са станали нечувствителни към фалша на рекламата, то значи сме идеалните потребители на ТV Shop продукциите и напълно сме си заслужили идеалния нож, който не реже, кухненския робот, който мисли вместо нас, и духовния сурогат на дъновизма.
