Не мога да разбера, защо, когато някой сгафи публично, веднага яхва патриотизма и пришпорва, громейки опоненти наляво и дясно, белким успее да хвърли кал в очите на минувачите и свидетелите на резила му. Всъщност, разбирам - става дума за изпитана световна практика с радушен прием и в България през последните демократични години (и не само). Горкият патриотизъм! Заприлича на захабен кон по панаирите - всеки се мята отгоре му да се снима и после да показва на приятели, как е яздил мустанг в прериите...
Такива асоцииции ми навя новата инициатива "Да защитим независимостта на Българската църква" от посегателството на лукавите гърци и другите скрити врагове на българщината. Какъв възрожденски патос, какви идеали и болеене за Църквата. За малко да повярвам, че се намираме на прага на ново църковно Възраждане. Идеологът, обявил я в публичното пространство, е Любен Дилов (син).
Концепцията в защита на "българското архонтство" е абсурдна (както може да видите тук), но тя можеше да остане екстравагантен опит на съвременен интелектуалец да плува в непознатите му води на църковната история и богословие. Писал, прочели, махнали с ръка и толкоз. Тъжното е, че тази недомислица беше прегърната и от Старозагорския митрополит Галактион, който почти дословно цитира статията от "архонтския" вестник "Новинар" в обръщението си към медиите и събратята си в Св. Синод.
Умно, нападението е най-добрата защита. Но никак не е християнско, нито мъдро. На мене лично ми изглежда непочтено, но нали това е архонтското - като ти ударят едната буза, извади дебелия край! Да видим все пак кои са враговете на Българската църква според новите възрожденци? Разбира се, това са враговете на българското архонтство. Това са едни "овластени хора извън Българската православна църква", които "дадоха изключително голям отпор" на архонството - "институт, чието проявление изразява църковната независимост на една автокефална църква". С други думи, всички здравомислещи българи!
Владиката обаче заявява твърдото си намерение да не допусне погубването на този "възкръсващ твърд архонтски стълб на независимата Българска православна църква".
Че е твърд, твърд е този стълб. Но няма нищо общо с Христовата сила и с християнското мислене. Толкова очевиден антипод на Христовия дух е идеалът, описан като "благо за епархията" в писмото на митрополита, че човек трябва да е напълно заслепен, за да не вижда това. Но кое може така силно да заслепи очите на един висш духовник (и между впрочем не само неговите)?
"Никой не може да служи на двама господари" казва Спасителят. Така е, колкото и да се опитваме да бъдем добре със силните и на този, и на онзи свят няма как да стане. Просто не зависи от нас. Както казва един съвременен старец: "В духовния живот не можеш да биеш спирачки, където ти искаш". А безспорен и тъжен факт от родната църковна действителност е, че сред духовниците тече своеобразна "надпревара", кой повече бизнесмени и известни лица ще познава. "Пишете нещо за това", ми каза тъжно преди време един познат свещеник, "че бизнесмените гледат като на неудачници на свещениците, които нямат свой бизнес или не са се научили да правят пари. Некадърници сме, така мислят." А зад горчивината в гласа му прозираше фактът, че отдавна в нашето духовно пространство са се настанили чужди аршини за истина, чужди мерила за полза и успех. Духът на този свят...
Този дух има различен поглед за преуспяваща епархия. На първо място, това е епархия с много пари. Без пари нищо не става. За да е постоянен обаче потокът от пари, трябва да има механизъм, който да прави притока сигурен. Защото да се разчита на кампании и лична жертвоготовност е бош-лаф (от турски: "празна дума" - б. ред.) работа. Така читаво дело и "славна" епархия не се прави. Създаването на една мрежа зависими и предани на владиката богаташи е гениална бизнес-идея. Хем нямаш нищо, хем си главен играч на пазара. После - по предназначение и за благотворителност и църковно дело ще се отклони някое поточе. Но иначе заплатите на свещениците се определят централно - славната епархия тук няма думата. Така и вълците сити, и агнето цяло. Е, малко мършаво, но да е доволно, че е в кошарата. Духовници-бизнесмени и бизнесмени-посветени на Църквата! "Гори и се подчинявай (на владиката)! Това е то "Dream Team (от англ. "отборът-мечта") на Православието"! И разбира се, патриотизъм - в неограничени дози, колкото по-шумен и креслив, толкова по-патриотичен!
Защо обаче всички български "патриоти" толкова много обичат лукса и парите, това вече наистина е загадка. Не китайска, българска.
