Адмирал Фьодор Ушаков наскоро бе обявен за покровител на руско-гръцките отношения. Поне под това мото е организираният фестивал в чест на новия руски светец на гръцкия остров Керкира от 4 до 9 октомври т.г. Въпреки че Вселенската патриаршия не признава светостта му, негов бюст бе издигнат неотдавна на видно място на острова, а в два от централните му храмове – „Св. Спиридон” и „Св. Йоан” се пазят негови икони.
Мнозина сигурно си спомнят, че преди две години в българското медийно пространство се появи аналогична новина – икона с частица от неговите мощи бе подарена на Варненска и Великопреславска митрополия като дар от Ярославска епархия. А малко след това, по повод 215-ата годишнина от победата на руската ескадра под командването на адмирал Ушаков над турския флот, бе издигнат негов монумент на нос Калиакра, осветен отново от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Оказва се, че инициативата е част от голям проект за разпространяването на култа към светеца-воин извън пределите на Русия.
Керкира – новата руска светиня
Вече няколко години стотици руснаци се стичат на гръцкия остров в началото на октомври, за да почетат паметта на св. Фьодор Ушаков, най-известния адмирал в руския флот през 18 век, който през 1799 г. освободил Керкира от френските войски на Наполеон. Тържествата са в рамките на „Руската седмица 2007” на Керкира и са съпроводени с пищно литийно шествие и множество културни прояви. Организатори са ставропигиалният руски манастир „Св. Даниил”, фонд „Руский предприниматель” и смесената гръцко-руска компания за поддръжка на руски оръжия „Рособоронсервиз Hellas”. Афининетът на руските оръжейни среди към новия светец не е случаен – освен че бе обявен още при канонизацията си през 2001 г. за покровител на руския военен флот, три години по-късно патриарх Алексий II обяви св. Фьодор Ушаков за покровител и на руските военновъздушни сили с ядрени бойни глави.
Според почетния руски консул на Керкира Никос Канула „От октомври 2002 г. на острова се провеждат редица мероприятия, посветени на адмирал Ушаков, който ние сме обявили за светец. По време на тази седмица тук се събират много важни хора от Русия и Гърция. По този начин двата народа се сближаваме и се провеждат много ползотворни разговори относно нашите бизнес-контакти”.
От своя страна архиерейският наместник на митрополията на Керкира и Йонийските острови отец Темистоклит твърди, че „нашата Църква не признава светостта на Ушаков, но въпреки това негова икона се пази в някои храмове, тъй като е дарена от вярващи руснаци. Но слуховете, че тук предстои да се изграждат църкви на негово име са абсолютно неоснователни”.
Покровител на флота
Адмирал Фьодор Ушаков е живял през 18 век и името му е записано със златни букви в руската история през този период. Напълно основателно той се счита за най-успешния адмирал в историята на руската империя. В акта за неговата канонизация се казва: ”Един от тези ревностни служители на Отечеството и Божия народ, показали велик пример за воинска доблест и християнско благочестие... Имайки още от детство примера на светия живот на родния му чичо – преподобния Фьодор Санаксарски, воинът Фьодор Ушаков с Божия помощ, по молитвите на преподобния старец и със своето усърдие станал велик флотоводец...” При откриването на мощите му през 1944 г. по описанието на свидели те се оказват нетленни.Опасенията
Случаят с "храма на св. Фьодор Ушаков” занимава активно Гръцката църква. В църковните среди се твърди, че култът към руския военен светец се разпространява от група руски бизнесмени с благословията на патриарх Алексий II и подкрепата на руското правителство. Митрополит на Св. Синод на Гръцката църква твърди даже, че между синода и правителеството има конфликт по този въпрос, тъй като гръцкото правителство е поело ангажимент пред руски бизнескръгове да разреши построяването на храм в чест на светеца на Керкира, а евентуално и на други места, свързани с неговия живот. Св. Синод обаче, който трябва да даде разрешението за издигането на всеки храм в страната, не е съгласен с разпространението на култа към руския военен и засега спира тази инициатива.
Папката със случая понастоящем се намира на бюрото на гръцкия президент Каролос Папуляс, който трябва да парафира създаването на фондация, носеща името на адмирала, чиято цел ще бъде разпространението на почитанието към св. Фьодор Ушаков, включително „чрез изграждането и поддържането на параклиси и храмове на негово име в Гърция, Русия и на други места”. Идеята за фондацията се ражда през 2005 г. по инициатива на руски и гръцки бизнесмени с участието на руския министър на земеделието Гордев, който има и гръцки произход. Реакцията на Гръцката църква преди година била отрицателна и тя е изразена в писмо до Министерството на културата: „Св. Синод на Еладската църква не възразява срещу учредяването на каквато и да е фондация, вкл. и на тази, за която става дума. Но в същото време не разрешава на никой да пренебрегва правата й, основани на св. Канони и законите на държавата, и не допуска никоя организация или фондация, местна или чуждестранна, да действа независимо и без благословението на Църквата в областите от нейна компетентност, каквато е строителството на храм”.
Папката със случая понастоящем се намира на бюрото на гръцкия президент Каролос Папуляс, който трябва да парафира създаването на фондация, носеща името на адмирала, чиято цел ще бъде разпространението на почитанието към св. Фьодор Ушаков, включително „чрез изграждането и поддържането на параклиси и храмове на негово име в Гърция, Русия и на други места”. Идеята за фондацията се ражда през 2005 г. по инициатива на руски и гръцки бизнесмени с участието на руския министър на земеделието Гордев, който има и гръцки произход. Реакцията на Гръцката църква преди година била отрицателна и тя е изразена в писмо до Министерството на културата: „Св. Синод на Еладската църква не възразява срещу учредяването на каквато и да е фондация, вкл. и на тази, за която става дума. Но в същото време не разрешава на никой да пренебрегва правата й, основани на св. Канони и законите на държавата, и не допуска никоя организация или фондация, местна или чуждестранна, да действа независимо и без благословението на Църквата в областите от нейна компетентност, каквато е строителството на храм”. При това положение Министерството на външните работи се ориентира към компромисно решение – през април тази година един от зам. министрите отправи молба като частно лице до Министерството на образованието и религиите да се позволи „изграждането на частен параклис на о. Керкира за частни нужди”.
За гръцката общественост обезпокоителен е не самият факт на канонизацията на руския адмирал, чийто живот в Гърция малцина познават, но настойчивостта, с която се разпространява култът към него извън Русия. Още повече, че за гръцкия християнин е трудно да възприеме идеята за светеца-воин, така популярна сред славянските църкви. Актът на канонизацията цели не просто да засвидетелества нечия святост, която в православната традиция би трябвало да е безспорна още преди формалната канонизация, а да превърне нечий живот в пример за подражание. А обвързването на инициативата с различни политически и бизнес кръгове дава допълнителни основания да се гледа на нея като на пореден опит за утвърждаване на модела на „осветената от Бога държава”, който последователно се изгражда в Русия през последните години. В този модел царството на кесаря се стреми да свали на земята Божието царство, дърпайки и кичейки се с един или друг свещен атрибут. В този несполучлив театър ценностите на духа се оказват подменени с техните съвършени земни копия – подобно на платната на гения фалшификатор те също имат своята стойност, но огледална. В тази изкривена перспектива дори семето на светостта може да бъде изтръгнато от естествената си почва на Духа и да бъде хвърлено между бурените на национализма. В почти съвършеното земно царство, на Бога е отделена почетната функция на декор, който да буди респект и да внушава религиозни чувства към човекоцентричната власт на кесаря.
