През последните няколко месеца Гръцката църква беше разтърсена от неприятни събития: в публичното пространство се появиха информации за големи злоупотреби с църковни средства, отклоняване на суми в милиони евро към частни сметки, лошо администриране на епархиите, а в последно време дори за сексуални домогвания (в момента се провежда църковен съд над митрополита на Пирея Калиник, срещу когото има повдигнато подобно обвинение). Сменени или временно отстранени от длъжност бяха двама митрополити, епископи и архимандрити. Вниманието на обществения интерес обаче продължава да е фокусирано върху църковните проблеми и обществото настойчиво иска прозрачност в църковното администриране и радикални мерки, които да докажат решимостта на църковното ръководство да промени лошите реалности.
Естествено е в подобна ситуация доброжелателите, т. е. тези, които са причастни на църковния живот и искат неговото реално подобряване, да са по-малко от онези, които използват (а понякога и провокират) проблемите за постигане на други цели. Най-коментираният въпрос в този контекст е за отделянето на Православната църква от държавата и намаляването на нейните привилегии.
През април архиеп. Христодул произнесе пред Свещения Синод на Гръцката църква неочаквана реч, наречена от медиите „апологията на Христодул“, в която той поемаше вината от името на ръководената от него църква за търпимостта към подобни явления. В речта му бяха набелязани някои основни и радикални мерки, които залегнаха в основата на синодните решения за оздравяване на църковния живот в страната. Въпреки тяхната радикалност, гръцките медии не ги коментираха в мащабите, в които коментираха църковните скандали. Затова те бяха публикувани в специално обръщение на гръцката йерархия към вярващите, което беше прочетено от амвоните на всички храмове в страната. Ето част от тези решения.
Из решенията на Свещения Синод на Гръцката църква
за оздравяването на църковния живот
Скорошните тъжни събития и случаите с малцината недостойни клирици, довели до масови и демагогски нападки срешу Църквата, накараха Свещения Синод на Гръцката църква да вземе следните мерки, някои от които са препоръчителни, а други – задължителни. Специалистите окачествиха тези мерки като революционни и радикални. Те са базирани на доклада на Високопреосвещения архиепископ на Атина и цяла Гърция г-н Христодул. Тъй като повечето от тези мерки не бяха коментирани от медиите, смятаме за нужно да ги сведем до знанието на благочестивия църковен народ. Тук излагаме по-важните от тях (общо двадесет), с уточнението, че за реализирането на някои от предложенията е необходимо официалното съгласие на държавата, за да се осъществят съответните законодателни промени, което горещо желае и църквата.
1. Мерки, засягащи моралните нарушения сред клириците
1.1. Църковната йерархия потвърждава уважението и верността си към свещените канони, които са крайъгълният камък за предотвратяване на всяко църковно нарушение.
1.2. Предлага на държавата да създаде Върховен съвет по контрол на нравствените и финансови злоупотреби сред висшата църковна йерархия. Предлага се този съвет да бъде петчленен и в него да участват архиепископът на Гърция, зам.-председателят на Аеропага, зам.-председателят на Държавния съвет, зам.-председателят на Контролното събрание и зам.-председателят на Юридическия държавен съвет. С това си предложение църквата изпълнява изискванията на обществото към нея в най-голяма степен и доказва своята смелост и откритост. Въпреки това се чуват гласове, че този орган би бил противоконституционен. Ние оставяме на държавата да прецени това и призоваваме да не се упреква постоянно църквата.
1.3. Задължава всички митрополити да представят ежегодно копие от данъчните си декларации в Свещения Синод, както и копие от заявлението, което описва недвижимото им имущество. Така ще може да се контролира имотното им състояние и навременно да се установява неправомерно забогатяване.
1.4. Забранява на всички действащи митрополити да вземат каквито и да било парични дарения за извършване на служби и тайнства.
1.5. На църковните съдебни процеси се разрешава обвиняемите клирици да имат и светски адвокат, като по този начин се осигурява правото им да се изслушат в пълнота и техните становища и се удовлетворява едно дългогодишно изискване на нашите свещеници.
1.6. В синодните съдилища се създава орган на съдебните съветници, който ще се състои от трима свещеници или миряни с юридическо образование. Те ще имат право на мнение, но не и на гласуване.
1.7. Съкращават се сроковете за приключване на църковните съдебни процеси. Това се налага поради големите закъснения на някои дела от миналото, което даде повод за притеснения в общественото мнение.
2. Мерки, целящи създаването на ефективни механизми за финансов контрол
2.1. Според действащото законодателство държавата има право да праща своите контролни финансови органи в митрополиите, енориите, манастирите и църковните организации, както много пъти го е правила. Призоваваме държавата да осъществява редовно това си право на финансов контрол. В писмо от 9 март 2005 г. предстоятелят на Гръцката църква изпрати писмо до министъра на финансите да организира проверка в митрополиите и манастирите, за да се установи истината и да се спре оклеветяването на православния клир.
2.2. Едновременно с това Църквата ще продължи да извършва редовни проверки на икономическите и финансови църковни операции с помощта на професионални счетоводители, но най-вече чрез вътрешната служба за икономически контрол на църквата.
2.3. С решение на митрополитския съвет във всяка митрополия се създава специална комисия от клирици и миряни, която описва собствеността на митрополията. Църковните имоти често са обект на критика било от злонамереност, било от незнание, и затова тяхната оценка трябва да се осъществява с внимание, с прозрачност и с помощта на достойни хора, разполагащи с опит и квалификация.
2.4. И, накрая, когато някоя митрополия иска да сключи договор на стойност над 300 000 евро, то първо неговата законност трябва да бъде проверена от Върховната контролна комисия на Свещения Синод, която се състои изцяло от миряни.
3. Мерки за разширяване на участието на клирици и миряни в административните органи на църквата
3.1. За всички важни управленски въпроси митрополията ще взема мнението на специален съвет, в който ще влизат трима клирици и трима миряни. Така решенията по най-важните въпроси няма да се вземат само от митрополита, а ще се ползва мнението както на духовници, така и на миряни, работещи в митрополията. Последните ще представляват и мнението на паството.
3.2. Всяка енория ще провежда поне веднъж годишно събрание на духовенството и енориашите, където ще се дава отчет за изтеклата година и ще се обсъжда дейността за новата.
3.3. Всяка митрополия ще създаде специален съвет от петима клирици, с авторитет и опит в църквата, които ще съветват митрополита по дисциплинарните въпроси, служебни промени и църковни наказания. Така се гарантира обективност, която ще спомогне да се избягват грешките, несправедливите или прибързани решения.
4. Мерки за повишаване на образованието на духовниците
4.1. Изборът на подходящите кандидати за нови служители на църковния клир се извършва от митрополита. Той обаче ще взема мнението на петчленен съвет от възрастни и авторитетни духовници от епархията. Никой няма да бъде избиран за дякон, без да има необходимата възраст, определена от свещените канони. Така даваме по-големи гаранции за зрелостта, морала и качеството на бъдещите църковни клирици. Нашата църква иска да ръкополага хора съзнателни, отговорни и посветени на Църквата, а не такива, които просто търсят професионален изход.
4.2. Църковната йерархия реши да основе специални училища за повишаване равнището на образованието на свещениците.
4.3. Ще се разработят нови програми за обучение и ще се отпуснат повече стипендии.
4.4. Ще се подържа организиран и постоянен диалог с обществото, за да може църквата да получава по-точна информация за посланията на времето и да реагира на обществените нужди.
4.5. И, накрая, църквата се отказва от правото си, дадено ѝ от законодателството, бъдещи монаси и клирици да не носят военна служба, и настоява то да бъде и законодателно отменено. Нека тези, които желаят да облекат расото, да направят това след като изпълнят военните си задължения, вече с по-голяма зрялост и отговорност.
Въпреки че горните мерки бяха приети от Гръцкия синод в рамките само на едно заседание, те породиха смесени чувства както сред гръцкия клир, така и в обществото. Критичните коментари засягаха краткия срок за вземане на толкова важни решения, практически без задълбочено обсъждане. Най-обобщаваща за критичните настроения беше реакцията на митрополита на Калаврита, който заяви пред масмедиите след края на заседанието: „Не желая да участвам в процедура, която предопределя решението на гласуващите, не разглежда корена на проблемите, не осигурява същностно пречистване на църквата, а е медиен трик, чиито слабости ще се проявят по-късно“.
* Източник: Официален сайт на Гръцката църква; kavala.net; news.in.gr
