Мобилно меню

4.7547169811321 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (106 Votes)

4567След днешния неуспешен опит да се съберат членовете на синода (не случайно е с малки букви!) на Българската православна църква за планирано заседание мнозина се питат: кой на кого се подигра?

Дионис на синода?

Дионис на възмутените от неговите безобразия?

Силните в синода на слабите в синода?

Силните в синода на хората, изоставили семейство и работа в предиобеда на 18 май?

Искам да заявя своята убеденост: на тези, последните, никой не може да им се подиграе! Кой би могъл да се подиграе на човек като г-н Иван Минев, изряден православен християнин и не по-малко изряден юрист, един от създателите на новия устав на БПЦ-БП, иподякон още на Българския екзарх Стефан в години коварни и опасни?! Или на видните интелектуалци, учители, висши държавни служители, застанали с имената и лицата си пред палатата на позора? Тези хора си имат достойнство, което не са им го създали някакви мижави митрополити или приближени на последните, нито те могат да им го унижат. Тези достойни хора изпълниха своя дълг. Те не диктуваха на синода какво да прави. Но не можеха да не отидат там, пред оная палата, където „свестните ги считат за луди, глупеца вредом всеки почита: „Богат е“, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтаря Бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи…“. Защото това молитвено стоене го диктуваше християнската им съвест и страхът пред Бога. Хвала им!

Дионис е жалко чучело. И още по-жалък ще става, колкото и по-високо да го издигат, колкото и по-висока шапка да си нахлупи, колкото и по-високо да се подбръсва. Той е кукла на конци в ръцете на опитни национални циркаджии, само дето толкова много се е вживял в кукленската си роля, че вече не усеща конците и утре като някакъв Икар същи може да понечи да полети… към долната земя. Може ли този Дионис с мишето презиме да се подиграе на онези митрополити, които държат на православната вяра и живота по Бога и не се съобразяват със „силните на деня“ в ущърб на дълга си към Всемогъщия Бог? „Напънала се планината и родила… мишка“ – казва една древна поговорка.

Силните в синода са най-амбициозните, най-комплексираните, най-жалките. Те знаят защо и как са станали владици, те знаят, че и ние знаем всичко това: какви студенти са били, какви общоизвестни кусури са показвали или неумело крили, с кого и как са общували по пътя си към заветната корона, как комплексите им са ги карали да тъпчат околните и да се издигат, стъпвайки на техните рамене, защото нито физически, нито духовен ръст им достига. За жалост прекалено добре се вижда и какво правят сега като владици – и в личния си, и в служебния си живот. Те не са църковна мафия, но те с готовност се подлагат на подобни сдружения за жълти стотинки и лъскави аксесоари. Опияняват се, като се гледат в собственото си огледало, когато направят някаква мръсотия на братята си, опияняват се до такава степен, че с изцъкления си поглед не виждат своята окаяност.

Очакваше се, че те ще направят тоя евтин номер и днес. Знаеха го и онези митрополити, които все пак дойдоха и чакаха да се събере кворум съобразно съборното решение на синода и поканата на патриарха да се съберат днес всички и три дена да обсъждат въпроси, които са важни не само за членовете на синода, но и за цялата ни изстрадала БПЦ.

Само че „силните“ отново пожелаха да се наложат, за да се упоят за сетен път от наркотика на властта си над другите. От няколко дена се въртят телефони от заинтересована персона от името на заинтересован митрополит (от принципни съображения не обичам и не употребявам думата мутрополит – моля за разбиране!) с цел: митрополитите, заинтересовани от благоволението на „силните“, да бойкотират заседанието на синода. Така наред с болните м. видински и м. старозагорски, отсъстващите от страната м. американски и м. варненски, изчезналия от страната м. европейски (който обаче междувременно беше успял лично да се застъпи за Дионис пред патриарха!), много заетия в академията си м. търновски, неинтересуващия се от синодните дела м. плевенски, внезапно заболя и м. пловдивски. Колко жалко! Дано само да не стане като с лъжливото овчарче.

Силните успяха. За сетен път. И сигурно не за последен. И мислите, че се радват на успеха си? Не-е-е! От този наркотик много бързо се изтрезнява и те отново стават болезнено нервни, зависимостта им ги блъска в главата, гърдите им се задушават, устата им се запеняват. И така до естествения им край.

Но ви моля: поне вие не им се подигравайте!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w96df 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.