Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

lost-in-translationВъв всички православни страни започна дискусия върху съдържанието на седемте предсъборни документа, публикувани по решение на срещата на предстоятелите на православните църкви в Шамбези през януари т. г. Единствено БПЦ все още не е публикувала превод на документите на български език, така че да се запознаят с тях всички интересуващи се у нас християни. Архиереите искат първо да приемат посланието към българските християни относно провеждането на Всеправославния събор, което обаче и досега не са направили, въпреки че самото послание по погрешка беше вече два пъти публикувано на официалната страница на Българската патриаршия.

Официалните езици на документите са три - гръцки, френски и руски, оригиналните текстове са на гръцки език. Голяма популярност в мрежата имат преводите на английски език, които обаче не са направени от гръцкия оригинал, а през руски.

При сравнение на текстовете на гръцки и руски език впечатление правят някои разлики, които не могат да се определят като стилистични, тъй като слагат различни богословски акценти, променящи крайното послание на конкретния текст.

Тук ще приведем два примера: първият от текста "За поста", а вторият от текста "За брака".

1) В последния параграф на документа "За важността на постите и тяхното спазване днес" се прави обобщение на целия текст по следния начин:

В гръцкия оригинал: "Ὡσαύτως, ὀφείλει τό σύνολον τῶν πιστῶν τῆς Ἐκκλησίας νά τηρῇ τάς ἱεράς νηστείας καί τήν ἀπό μεσονυκτίου ἀσιτίαν προκειμένου νά προσέρχηται τακτικῶς εἰς τήν θείαν Μετάληψιν, ἥτις εἲναι ἡ κατ᾽ ἐξοχήν ἔκφρασις τῆς ἐκκλησιαστικῆς ὀντότητος"

В превод на български: "Също така в Църквата всички вярващи трябва да спазват свещените пости и въздържането от храна от полунощ, когато пристъпват редовно към божественото Причастие, което е същинският израз на църковната идентичност".

В руския текст: "Кроме того, всем верным Церкви, чтобы должным образом приступать к Божественному Причастию, которое является главным выражением сущности Церкви, следует соблюдать и святые посты, и воздержание от вкушения пищи с полуночи."

В превод на български: "Освен това, всички вярващи в Църквата, за да пристъпват по правилния начин към божественото Причастие, което е главният израз на същността на Църквата, трябва да спазват и светите пости, и въздържание от вкусването на храна от полунощ".

Веднага прави впечатление, че двата текста звучат различно: в гръцкия текст се посочва като условие за редовното пристъпване към св. Причастие спазването на всички църковни пости, както и неприемането на храна след полунощ, а в руския текст за редовно причастие не се говори изобщо, а изразът "редовно" е заменен с "по правилния начин/ред", като се създава внушението, че "правилното пристъпване" към св. Причастие е обвързано с постенето.

2) В документа "За тайнството на брака и пречките пред него" в параграфа, където се говори за църковния брак между православни и инославни християни, руският превод прави тълкувание, като превежда с две различни думи използвания глагол в гръцкия оригинал νά εὐλογηθῇ - "да се благослови". Както се вижда по-долу, в руския текст се въвеждат два термина "венчаване" (по акривия) и "благославяне" (по снизхождение) за една и съща дума от оригинала. Въвежда се и категоричният израз "забранява се".

В гръцкия оригинал: "ὁ γάμος Ὀρθοδόξων μεθ᾿ ἑτεροδόξων κωλύεται κατά κανονικήν ἀκρίβειαν, μή δυνάμενος νά εὐλογηθῇ (κανών 72 τῆς Πενθέκτης ἐν Τρούλλῳ συνόδου) δυνάμενος ὅμως νά εὐλογηθῇ κατά συγκατάβασιν καί διά φιλανθρωπίαν, ὑπό τόν ρητόν ὅρον ὅτι τά ἐκ τοῦ γάμου τούτου τέκνα θέλουν βαπτισθῆ καί ἀναπτυχθῆ ἐν τῇ Ὀρθοδόξῳ Ἐκκλησίᾳ".

В превод на български: "Според каноничната акривия има пречка за брака на православни с инославни, което не позволява неговото благославяне (72 правило на Петошестия Трулски събор), но той може да бъде благословен по снизхождение и от човеколюбие при изричното условие, че децата от този брак ще бъдат кръстени и възпитани в Православната църква".

В руския текст: "Брак православных с инославными запрещается по канонической акривии и не венчается (72-е правило Трулльского Собора). Он может быть благословлен по снисхождению и человеколюбию при условии, что дети от этого брака будут крещены и воспитаны в Православной Церкви".

В превод на български: "Бракът на православни с инославни се забранява по канонична акривия и не се венчава (72 правило на Трулския събор). Той може да бъде благословен по снизхождение и човеколюбие при условие, че децата от този брак бъдат кръстени и възпитани в Православната Църква".

Тук трябва да отбележим, че историята на руското канонично право познава разграничаването между брак с "възлагане на венци" (венчание при първи брак) и брак без възлагане на венци при второбрачните, макар че това тълкувание не се прилага на практика. Подобен превод на гръцкия оригинал създава обаче предпоставки текстът на документа да се тълкува именно в такава посока от търсещите подобна интерпретация. На гръцки език и във византийското канонично право "венчание на брака" и "благословение на брака" са синоними и като такива са използвани и в проекто-документа за Всеправославния събор.

Много често на църковните събори през византийската епоха са възниквали проблеми с превода на текстовете най-вече на латински и гръцки. Историята пази спомена и за преводачи-тълкуватели, които съкращавали цели пасажи от документите, за да угодят на една или друга страна, което неминуемо завършвало с недоразумения и скандали. Подобно опасение изрази неотдавна и Киевският митрополит Онуфрий, който даде тези исторически примери на свещеническа конференция в Киев и заяви, че и на предстоящия събор могат да бъдат предлагани за подписване текстове с различно съдържание на различните езици, без да уточнява какво има предвид. Тези опасения доказват още веднъж необходимостта от добросъвестен, прецизен и професионален превод на официалните документи за Събора, за да се избегнат всички излишни съблазни пред това важно за цялата Църква начинание.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wp48w 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец