Русия въвежда свещеници в армията. При срещането на такива новини българският читател се изпълва с нещо като завист, че пак някой ни е изпреварил. И то руснаците ни изпревариха, т. е. тези, дето ни задаваха атеистичния курс толкова десетилетия.
Ние можем да им завиждаме, но по-добре да видим какво правим самите ние или по-точно – какво не правим ние. Какво прави БПЦ по въпроса? Великотърновски митрополит Григорий е определен да отговаря за връзките с армията. И какво произлиза от това?
Преди месец беше осветен възстановеният параклис във Военната академия. Все още не е определен свещеник, който да служи там. Не е ясно дали митрополиите ще обгрижват военните параклиси или пряко Св. Синод. Тези въпроси следва да се изяснят в най-скоро бъдеще, защото нещата у нас са стигнали дотам, че всеки момент тъкмо от армията ще раздрусат заспалите ни съвести и ще ни кажат: „Елате и ни помогнете!“ (Деян. 16:9).
Знаем, че едва ли има бивша соц-армия, която да е в по-лошо морално състояние от бившата съветска и сега руска. Армията, която понесе на гърба си политически авантюри като Афганистан и… (да не изброяваме, че може да ни обвинят в политически пристрастия). И излезе от тези конфликти морално осакатена. Защото трябваше невръстните руски воини с чудесните руски души да стават хладнокръвни убийци – понякога просто за да не бъдат убити самите те от талибани, муджахидини, въстаници, бунтовници, патриоти и както още да ги наречем (в зависимост от политическата си позиция).
Но това е армия на голяма страна, това е армия, на която разчитат стотици милиони добри хора – старци и жени, деца и работници, селяни и учени, и… просто всички (дори и лошите хора). Затова тази армия трябва да знае да различава добро от зло, да си задава въпроси, които не винаги са приятни на военачалниците. Трябва да търси и да намира отговори всеки войник за себе си и всички заедно. В това могат да им помогнат православните духовници. Защото, надяваме се, те няма да са хора, които само формално ще се водят, че отговарят за войската, а ще наставляват навреме и не навреме, ще утешават, ще насърчават, ще порицават, но и ще опрощават. Защото ще бъдат духовни бащи на тези момчета, призвани да бъдат мъже.
