В неделята на митаря и фарисея, един прекрасен пример за двата полюса на поведение на вярващите хора (не на невярващите!), предстои да се проведе избор за нов патриарх на Българската православна църква – Българска патриаршия. Нарочно се изписва тук пълното заглавие на нашата Църква, за да усети всеки, колко фалшиво изглежда то на фона на днешното въпиюще несъгласие в заседателната зала на Светия Синод (моля да не възразявате срещу определението – то е така по устав). Пълен работен ден от 8 часа (дето синодалните старци никога не са заседавали толкова дълго) и дузина и половина безполезни опити да се свърши работа за половин час – да се гласуват три имена на митрополити, от които единият сетне да стане председател на синода с титлата патриарх. И в крайна сметка, „движени от грижата за върховния интерес на БПЦ-БП”, четирима души все се запъваха и блокираха възможния изход от вота. На всичко отгоре говорителят на синода митрополит Йосиф ясно намекнал, че ако и утре продължи „обсадната война” и заседанието завърши без да бъдат избрани тримата кандидати за патриарх, по устав изборът на 24 февруари, неделя на митаря и фарисея, няма да може да се състои. Защото според чл. 45 от устава на БПЦ-БП тези трима кандидати трябва да бъдат избрани от синода „най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх”. Което означава, че утре е последният срок за избиране на „тройката”. Или пък, ако тя не бъде избрана до утре вечер, 16 февруари, 24 ч., съборът не може да се проведе в неделята на митаря и фарисея. Нито на по-следващата неделя на блудния син.
Разбира се, някои от владиците са над тия символики. Те си имат свои грижи и интереси. И неведнъж са давали да се разбере, че предпочитат БПЦ-БП да се управлява не от патриарх, а от наместник-председател. Наистина, такъв прецедент съществува: от 1915 до 1945 г. Българската църква (тогава се е казвала по-простичко) се е управлявала от сменящи се наместник-председатели. И тогава за някои владици това е било изгодно. Не са искали да имат един от тях начело, да изпъква пред тях. И властта е искала това, но туй вече е друга история. Странно защо тия щения на сегашните владици толкова съвпадат с мераците на бивши и настоящи разколници, които също твърдят под път и над път, че БПЦ-БП не трябвало да избира патриарх, ами да си стои така – управлявана от наместник-председател на синода. Как да повярва човек, че това се прави от грижа за Църквата с главна буква?!
Видя се днес от безумния изборен маратон на синодните старци, че мнозинството от тях имат свои предпочитания към двама от митрополитите. Но за квалифицираното мнозинство по устава от 2/3 не им достига 1 глас (примерно на Западно- и Средноевропейския Симеон, който отиде в Америка и се не виде!). Това е добре дошло за малцинството, което има възможност да наложи своя диктат. При това по устав! Само дето изпреварват календара и докараха със седмица по-напред бележития ден на митаря и фарисея. Пък който където се разпознае.