Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

img 4174В Академията за богословски изследвания в гръцкия град Волос от 24 до 27 май се проведе международна конференция на тема "Еклесиология и национализъм", която събра православни богослови, историци и социолози от много страни. Сред участниците бяха Диоклийският митр. Калистос (Уеър) и Пергамският митр. Йоан (Зизюлас) от Константинополската патриаршия, прот. Николай Лудовикос и архим. Григорий (Папатомас) от Гръцката архиепископия, архим. Кирил (Говорун) от Московска патриаршия, Пол Майендорф от ОСА, православни клирици от различни континенти, представители на висши учебни заведения в Западна Европа и Русия. С доклад в конференцията участваше и д-р Даниела Калканджиева от България. Повече за участниците и докладите вижте тук.

Конференцията бе провокирана от проблемите на т.нар. църковна диаспора предимно в Западна Европа и САЩ, където църковното устройство се развива на етнически принцип - националните църкви-майки простират юрисдикцията си извън своите територии върху сънародниците си по света, нарушавайки основния каноничен принцип, че на една и съща територия не може да има двама православни епископи. Това довежда до нарушаване на църковния мир, национален антагонизъм между православните църкви и в крайна сметка до съвременното положение на нещата, определено от участниците като "неизказана схизма" в православния свят. Лекторите, както и участниците от много страни, дискутираха върху причините, довели до разделението на православието по етнически принцип, както и за пътищата за преодоляване на проблемите. Особено място бе отделено на ороса на събора в Константинопол от 1872 г. срещу филетизма като църковна ерес. Нейните прояви бяха проследени в историята и съвремието на повечето православни църкви на Балканите и в Русия. Съвременната политика на Румънската и на Московската патриаршии по отношение на румънската и руската диаспора бяха окачествени като в най-голяма степен повлияни от идеите на етнофилетизма. Състоянието на междуправославния диалог в момента беше окачествено като трагично именно заради обвързването на поместните църкви с национализма, което прави невъзможно завършването на подготвителните работи за свикването на Всеправославния събор. Това е и причината за преустановяването на диалога с Римокатолическата църква, съобщи Пергамският митр. Йоан, който е председател на православната страна в диалога.

Макар и да произхождаха от различни страни и националности, участниците в конференцията се обединиха около идеята, че религиозният национализъм е може би най-сериозният проблем, с който се сблъсква Православната църква след падането на Византия под османска власт през 15 век. Става дума за исторически факт, който отвежда Православната църква до дълъг период на интровертност с основна задача оцеляването в изключително трудни и враждебни условия. Някои от най-характерните прояви на този проблем са отъждествяването на Църква и етнос, Църква и етно-културна идентичност, Църква и национална идеология, Църква и държава, и като резултат идеята, но и появата на практика на националните църкви - това прави почти невъзможно днес да се мисли за Православната църква, нейната мисия и свидетелство в света отделно от гледната точка на етноса и на конкретната национална история. В резултат на подчиняването на църковния критерий на националния през последните десетилетия Православната църква позна дълбокото разделение между различните национални Църкви и сега е изправена пред необходимостта да отговори на изключително проблематичния еклезиологичен възглед, който възприема Православната църква като "федерация на национални Църкви".

Picture5 024Всички участници бяха единодушни, че от гледна точка на православната еклесиология е редно да говорим за Православна църква в Русия, Православна църква в България, Православна църква в Румъния и т. н., вместо за "Руска православна църква", "Българска православна църква" и т. н., което подчертава единството на Църквата - единство, което не унищожава етническите и културни различия между народите, но ги привежда в хармония чрез причастието с Божия Син и Спасител на целия човешки род Иисус Христос.

Сред звучащите в докладите и дискусиите въпроси се открои главният: може би е дошло време Православието да затвори страницата, отворила се през 1453 г. с падането на Византия и да се върне към основната си мисия, която е благовестието и преобразяването на света, възвестяването на благата вест за идващото Царство на Бога, за спасението и възстановяването на цялото творение? При всяко едно положение обаче новото богословско слово трябва да има предвид, че Църквата е пътуване към есхата - към "последните неща", а не връщане към славната и изстрадана история на Византия, на Османската империя или на "християнската империя". Ако Църквата желае да говори на съвременния свят и на съвременните хора, като им благовести Евангелието на Царството, а не на безвъзвратно отминалия вчерашен свят, е крайно необходимо да преодолее етноцентричното слово и да изостави всеки блян по възвръщане към византийската теокрация или която и да е друга романтична форма на "християнско общество".

Конференцията закри Пергамският митр. Йоан с думите, че е завършила не просто научна конференция, но среща с историческо значение, чийто край поставя ново начало. Той изрази убедеността си, че плодовете на това ново начало тепърва ще бъдат видими в целия православен свят.

Конференцията завърши със св. Литургия, отслужена в храма "Възнесение Господне" във Волос от Пергамския митр. Йоан, митрополита на Димитриада (Волос) Игнатий, който беше домакин на събитието, митрополита на Зимбабве Серафим (Александрийска патриаршия), архим. Кирил (Говорун, Московска патриаршия), клирици от Австралия и др.

Снимки: Венцислав Каравълчев

Picture5 026

Митрополитът на Димитриада Игнатий, домакин на конференцията, открива първата сесия

eccl 2

Диоклийският митр. Калистос Уеър изнася първия доклад в конференцията:
"Няма вече елин, нито юдеин. Националност и католичност".
 
Picture5 001
 
Прот. Григорий Папатомас, преподавател в БФ на Атинския университет и в института "Св. Сергий" в Париж
изнася своя доклад: "Етнофилетизмът и т.нар. църковна "диаспора". Приложение на етническия или географски критерий"
 
Picture5 002
 
Пергамският митр. Йоан, Assaad Kattan, преподавател по патристика в университета в Мюнстер, Германия,
и архим. Григорий Папатомас
 
Picture5 009
 
Митр. Йоан представя своя доклад на тема: "Първенство (πρωτείο) и национализъм"
 
Picture5 006
 
Алексей Бодров, ректор на библейския институт "Св. апостол Андрей" в Москва подарява на Пергамския митрополит
руското издание на книгата "Битието като общение"
 
DSC09997
 
Архим. Кирил Говорун, завеждащ Богословския отдел на Школата по следдипломна квалификация на РПЦ "Св. Кирил и Методий", прот. Емануил Клапсис от гръцкия богословски институт "Св. Кръст" в Бостън и Драгица Тадич-Папаниколау, Белград
 
DSC09918
 
Даниела Калканджиева изнася своя доклад "Православие и национализъм в Руското православие". До нея е Алексей Бодров от института "Св. Андрей" в Москва
 
Отец Лудовикос 1
 
Прот. Николай Лудовикос от Православния институт в Кеймбридж изнася доклада "Етнос и национализъм в патристичното богословие и съвременната мисъл. Възможности за диалог".
 
Отец Кирил Говорун
 
Архим. Кирил Говорун, Московска патриаршия, слуша въпросите на аудиторията
 
Пол Майендорф1
 
Пол Майендорф, Богословски институт "Св. Владимир", САЩ, говори на тема: "Етнофилетизъм, автокефалия и национални църкви: богословски поглед и еклезиологични последици"
 
DSC09911
 
Конферентният център на Димитриадска митрополия предлага най-съвременни условия за международни научни прояви
 
Проф. Бошко Божевич
 
Проф. Божко Божевич от Социологическия институт в Париж и Димитрис Стаматопулос от Солунския университет
 
DSC00093
 
Участниците в конференцията
 
Picture5 022
 
По време на архиерейската св. литургия в храма "Св. Възнесение Господне" Пергамският митр. Йоан извърши и дяконско ръкоположение, а митр. Игнатий запозна присъстващите богомолци с основните послания на проведената конференция.
 
 

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pcx8 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж