В Академията за богословски изследвания в гръцкия град Волос от 24 до 27 май се проведе международна конференция на тема „Еклисиология и национализъм“, която събра православни богослови, историци и социолози от много страни. Сред участниците бяха Диоклийският митр. Калистос (Уеър) и Пергамският митр. Йоан (Зизиулас) от Константинополската Вселенска патриаршия, прот. Николай Лудовикос и архим. Григорий (Папатомас) от Гръцката архиепископия, архим. Кирил (Говорун) от Московска патриаршия, Пол Майендорф от Православната църква в Америка, православни клирици от различни континенти, представители на висши учебни заведения в Западна Европа и Русия. С доклад в конференцията участваше и д-р Даниела Калканджиева от България. Повече за участниците и докладите: тук.
Конференцията беше провокирана от проблемите на т. нар. църковна диаспора – предимно в Западна Европа и САЩ, където църковното устройство се развива на етнически принцип: национални църкви-майки простират юрисдикцията си извън своите територии върху сънародниците си по света, нарушавайки основния каноничен принцип, че на една и съща територия не може да има двама православни епископи. Това довежда до нарушаване на църковния мир, до национален антагонизъм между православните църкви и в крайна сметка до съвременното положение на нещата, определено от участниците като „неизказана схизма“ в православния свят. Лекторите, както и участниците от много страни, дискутираха върху причините, довели до разделението на православието по етнически принцип, както и за пътищата за преодоляване на проблемите. Особено място беше отделено на ороса на събора в Константинопол от 1872 г. срещу филетизма като църковна ерес. Нейните прояви бяха проследени в историята и съвремието на повечето православни църкви на Балканите и в Русия. Съвременната политика на Румънската и на Московската патриаршии по отношение на румънската и руската диаспора бяха окачествени като в най-голяма степен повлияни от идеите на етнофилетизма. Състоянието на междуправославния диалог в момента беше окачествено като трагично, именно заради обвързването на поместните църкви с национализма, което прави невъзможно завършването на подготвителните работи за свикването на Всеправославния събор. Това е и причината за преустановяването на диалога с Римокатолическата църква, съобщи Пергамски митр. Йоан, който е председател на православната страна в диалога.
Макар и да произхождаха от различни страни и националности, участниците в конференцията се обединиха около идеята, че религиозният национализъм е може би най-сериозният проблем, с който се сблъсква Православната църква след падането на Византия под османска власт през 15 в. Става дума за исторически факт, който отвежда Православната църква до дълъг период на интровертност с основна задача оцеляването в изключително трудни и враждебни условия. Някои от най-характерните прояви на този проблем са отъждествяването на Църква и етнос, Църква и етно-културна идентичност, Църква и национална идеология, Църква и държава, и като резултат идеята, но и появата на практика на националните църкви – това прави почти невъзможно днес да се мисли за Православната църква, нейната мисия и свидетелство в света отделно от гледната точка на етноса и на конкретната национална история. В резултат от подчиняването на църковния критерий на националния през последните десетилетия Православната църква позна дълбокото разделение между различните национални църкви и сега е изправена пред необходимостта да отговори на изключително проблематичния еклисиологичен възглед, който възприема Православната църква като „федерация на национални църкви“.
Всички участници бяха единодушни, че от гледна точка на православната еклисиология е редно да говорим за Православна църква в Русия, Православна църква в България, Православна църква в Румъния и т. н., вместо за „Руска православна църква“, „Българска православна църква“ и т. н., което подчертава единството на Църквата – единство, което не унищожава етническите и културни различия между народите, а ги привежда в хармония чрез причастието с Божия Син и Спасител на целия човешки род Иисус Христос.
Сред звучащите в докладите и дискусиите въпроси се открои главният: може би е дошло време православието да затвори страницата, отворила се през 1453 г. с падането на Византия и да се върне към основната си мисия, която е благовестието и преобразяването на света, възвестяването на благата вест за идващото Царство на Бога, за спасението и възстановяването на цялото творение? При всяко едно положение обаче новото богословско слово трябва да има предвид, че Църквата е пътуване към есхата – към „последните неща“, а не връщане към славната и изстрадана история на Византия, на Османската империя или на „християнската империя“. Ако Църквата желае да говори на съвременния свят и на съвременните хора, като им благовести Евангелието на Царството, а не на безвъзвратно отминалия вчерашен свят, е крайно необходимо да преодолее етноцентричното слово и да изостави всеки блян по възвръщане към византийската теокрация или която и да е друга романтична форма на „християнско общество“.
Конференцията закри Пергамският митр. Йоан с думите, че е завършила не просто научна конференция, а среща с историческо значение, чийто край поставя ново начало. Той изрази убедеността си, че плодовете на това ново начало тепърва ще бъдат видими в целия православен свят.
Конференцията завърши със св. Литургия, отслужена в храма „Възнесение Господне“ във Волос от Пергамския митр. Йоан, митрополита на Димитриада (Волос) Игнатий, който беше домакин на събитието, митрополита на Зимбабве Серафим (Александрийска патриаршия), архим. Кирил (Говорун; Московска патриаршия), клирици от Австралия и др.
Снимки: Венцислав Каравълчев
Митрополитът на Димитриада Игнатий, домакин на конференцията, открива първата сесия
