Днес е ден на молитвен спомен за мъртвите. Като християни ние имаме задължението да се молим непрекъснато за живите и за мъртвите. Но това, което правим днес и в другите два подобни дни през годината, наречени също „задушница” или дори в някои краища със старинното „одуше” (от църковнославянския израз за молене „о души” или „о душах”, тоест за душата/душите), е специално спомняне на мъртвите, първо, за да се помолим за техните души, второ, за да се поучим от техните добродетели и дори, ако щете, от техните грешки, трето, за да се подготвим за задгробната участ, която след миг или след месец, или след година или след десетилетия – все някога ще ни споходи.Днес повечето християни отиват на гробовете на своите роднини, близки, приятели, за да извършат това спомняне в молитва за техните души. Които пък живеят далече от мястото, където близките им са погребани, отиват до храма, та там да извършат молитвения спомен. Ако и това не им е възможно, те в душата си извършват този молитвен помен. Така или иначе всички се обединяваме днес в молитва за покойниците ни, всички ставаме едно в Иисус Христос (Гал. 3:28), в Когото всички са живи (Лука 20:38).Обичаят за раздаване на храна на този ден е много стар, но независимо от произхода му „раздаването” не е непременно необходимо, най-малкото то е безполезно за самите покойници. То е и трябва да бъде по-скоро символ на готовността ни да пожертваме нещичко от онова, което имаме, да го споделим с останалите, с които сме една общност. Добре е, ако и в този ден можем да дадем нещо на нуждаещите се, за да изпитат те поне една мъничка проява на християнската любов, да усетим и ние утехата на доброто дело, което не остава ненаградено от Бога.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pc4k
И рече старецът...
Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.
Св. Игнатий Богоносец
