Мобилно меню

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (54 Votes)
1_15.jpgДелото на разколниците срещу България, заведено в Страсбург, завърши. Безславно за тях и без сънуваните милиони: близо 680 милиона евро като компенсация за храмовете, от които били изгонени,  194 000 евро "имуществени и неимуществени вреди" на шестимата жалбоподатели (Асен Милушев, Петър Петров, Стоян Груйчев, Любка Николова, Росица Грозданова и Лиляна Щерева, понеже били изгубили високоплатената си работа), още 1 милион за страданията на 700 клирици и вярващи и т. н. милиони в евро...

Съдът в Страсбург обаче не повярва на имиджа на велики страдалци, които шепата авантюристи и техните адвокати градяха с години, и отхвърли с шест на един гласа всички тези претенции като безпочвени. Задължи държавата да приведе 50 000 евро на сметката на Инокентий за "неимуществени вреди", причинени на цялата общност. Интересно е, че в особеното мнение на българския съдия Здравка Калайджиева се обръща внимание, че така присъденото обезщетение не посочва как точно да бъдат разпределени тези пари и това създава условия за "нови разделения" между вярващите... В това няма съмнение. Инокентий, който от доста време се оттегли от сцената на активната политика и остави своя т. нар. "Св. Синод" в ръцете на "звезди" като Камен Бараков, Гервасий, екзотичния "брат Джон" и други, сега се оказва собственик на 50 000 евро. Макар и никаква сума на фона на претенциите им, тези пари със сигурност ще се окажат причина за кавги между и без това вече изпокаралите се църковни авантюристи.

Адвокатите на разколниците не успяха да постигнат и другата си голяма цел, която можеше да възроди разкола в страната. А именно - да се задължи правителството да възстанови статуквото преди 2004 г., като върне разколниците по храмовете, откъдето ги изгониха органите на реда. Съдът прецени обаче, че подобни действия биха били недопустима намеса във вътрешните дела на Българската православна църква и биха засегнали нейната автономия. Освен това счита, че разколниците-жалбоподатели претендират през цялото дело да бъдат легитимно ръководство на цялата Българска православна църква и затова не могат да имат претенции върху част от нейното имущество. Отчита се и "противоречивата ситуация" в Църквата преди намесата на полицията през 2004 г.

Накрая документът от Страсбург завършва с решение в две точки: 1) Приема, че държавата трябва да заплати на Инокентий 50 000 евро плюс всички данъци и такси за "неимуществени щети" на цялата общност заради неправомерната си намеса във вътрешните работи на православното вероизповедание и 2) Отхвърля всички останали претенции.

На фона на категоричния неуспех на разколниците да постигнат намеренията си е повече от странен начинът, по който новината беше отразена в българските медии: "Инокентий отново осъди държавата", "Страсбург иска промяна на Закона за вероизповеданията", а една популярна агенция дори беше изчислила, че 50 000 евро съответстват на 1 милион лева... Почти всички медии тиражираха стандартна новина, пусната очевидно от някой засегнат "правозащитник", който трудно преглъща горчивата хапка на провала.

Всъщност съдът в Страсбург приема доста общата формулировка, че Законът за вероизповеданията у нас от 2002 г. следва да бъде променен така, че да гарантира, че конфликтите в религиозните общности ще се решават от самите общности, а споровете относно гражданските последици от тези конфликти ще се решават в съда. Нещо, за което, между впрочем, Българската църква пледираше от началото на разкола, който започна именно с държавна намеса. Това решение няма нищо общо с преразказа по медиите, че "Страсбург настоява за промяна на Закона, който налага единни ръководства на всички вероизповедания и по-специално на Българската православна църква". Нито Законът за вероизповеданията "налага" такова нещо, нито пък съдът в Страсбург е мислил, че са възможни "дублажи" в ръководството на която и да било организация. Както казва народът, нерде Ямбол, нерде Стамбол...
 
На фона на медийната манипулация относно новината неочаквано дойде лаконичният коментар на Бойко Борисов в деня на столицата (17 септември), че "разколът най-сетне свърши" и България има "единна и силна Църква, която да води българския народ". Прав е премиерът, че с това решение на Страсбург се слага край на потенциалната опасност от изкуствено възраждане на разкола. Но не така прав е във втората част на изказването си. Защото "разколът, който вътре в нас е", е по-унищожителен за живота на Църквата от всяко външно разделение. За неговото преодоляване не може да разчитаме нито на правителство, нито на Страсбург. Лошата новина е, че и сам Господ не може да ни помогне, ако нямаме силата да си признаем, че хитона Господен разкъсват не само разколниците, но и всеки, в чието сърце не живее Христовият мир.



Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pc4x 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики