Мобилно меню

4.68 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (25 Votes)
1_45.jpg„Колко различно изглежда нашето Православие, когато излезе извън храма” – с тези думи една телевизионна водеща коментира кадрите от днешното Национално литийно шествие в столицата за въвеждане на конфесионално религиозно образование в училищата. Наистина, с това събитие църковната общност в България демонстрира непозната досега активност, способност за организация и желание да участва в обществения живот. Шествието на няколко хиляди души в столицата не може да остане незабелязано и извън дневния ред на обществения дебат. Темата за въвеждането на религиозно образование в училище, за неговата форма, съдържание, цели и методи ще се обсъжда поне още няколко месеца. Готова ли е Църквата да участва пълноценно в този разговор? Намери ли адекватния начин да заяви своето присъствие в публичния живот и да бъде убедителна? Няма ли да остане шествието своеобразен кулминационен момент в живота на БПЦ, плод на пределно напрягане на силите, след което нещата ще потекат в старото русло на инертността? Способни ли сме като общност да създадем нещо трайно и съзидателно с цената на продължителни, постоянни, но не толкова ефектни усилия? Убеди ли Българската църква с днешната проява българското общество, че наистина е загрижена за доброто бъдеще на нашите деца? Споделете своето мнение...


Снимка: Владикови.com

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pc4a 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски