Отново за Личността на Иисус Христос

Твърдение 1: Иисус не е от Назарет.

Коментар:: Никой не е твърдял, че Иисус е от Назарет, т. е. Той не е роден там. Ако хвърлим и най-бегъл поглед върху Евангелията според Матей и Лука (2 гл.) разбираме, че Христос е роден в град Витлеем, а по-късно Той се е заселил там заедно с майка си – дева Мария и Йосиф, сгодения за нея мъж (Мат. 2:23).

Твърдение 2: Витлеемската пещера е храм на божеството Тамус.

Тамуз (а не Тамус) е месопотамско божество. Еврейската дума „Tamuz” произлиза от шумерската дума ”Dimuzi” и означава „добър син” или „праведен син”. В шумерската митология Тамуз отначало се явява като пастир и като олицетворение на всички страни на пастирството. По-късно представата за Тамуз се свързва с божеството Damu, което е божество на вегетацията и по този начин Тамуз се свързва и с вегетацията.[1] Оттук е и идеята, че Тамуз умира през сухия сезон и отново се ражда през всеки дъждовен сезон (такава е представата за божествата Озирис и Адонис). Тамуз е любим на богинята Инана и според мита „Отиването на Инана в долния свят” е отвлечен за мъж на богинята на т. нар. гала демони. Това отвличане, което става през всеки сух сезон, когато растенията увяхват и част от тях умират, кара всички същества плачат за Тамуз.[2] По този начин Тамуз се възприема и като бог на подземния свят. В Израил култът към този бог също е разпространен (срв. Йез. 8:14) – по време на всеки сух сезон (май-юли) се извършват култови оплаквания за смъртта на Тамуз като бог на вегетацията.

Не е ясно какви са основанията на автора на статията да твърди, че Витлеем по времето на Христос е бил култово място на Тамуз. Но явно не се има предвид ситуацията след т. нар. Вавилонски плен (538), когато монотеизмът става политика на управниците на Юдея (бившето Южно царство) за разлика от ситуацията преди плена (т. е. преди 597, респ. 587), когато царе като Ахаз (733-727), Манасия (698-642), Йоаким (608-597) и Седекия (597-587) провеждат политика на синкретизъм (смесване на вярата в Бога с вяра в езически божества). След Вавилонския плен благодарение на усърдната работа на пророците Захария и Малахия увлеченията в идолопоклонство в Израил замира – явно като поука от пророчествата на Исаия (8 в. пр. Хр.) и най-вече на прор. Йеремия (от ок. 650 г. пр. Хр.), че, ако няма връщане към вярата в единия и истински Бог, и Южното царство (подобно на Северното) ще бъде пленено. 

Коментар:Наистина всеки има право да има позиция за Личността на Иисус Христос, стига аргументите му да не се изчерват с обиди от типа на “плод на греховно прелюбодеяние на Мария с римския легионер Пантер, както твърдят хлевоустите хронисти отпреди две хилядолетия?”. Знаем, че обидите не са признак на силни аргументи, а на липсата на такива. И още нещо – в края на статията Христос и християнството биват (според вижданията на автора) “реабилитирани”: “Христос е променил света, в който живеем. Защото посланията му са духовният фундамент на цивилизацията, към която принадлежим и ние като нация”.

Понеже авторите на проучването заявяват желанието си да търси истината, а това без съмнение би трябвало да означава, че желаят и търсят да чуят всички гледни точки, ще си позволя накратко да задам някои въпроси на автора (или авторите) на въпросната статия. Тези въпроси са риторични и целят да ги улеснят в търсенето на истината, след като все пак имаме консенсус по въпроса дали Иисус от Назарет е историческа Личност. Ще си позволя и още едно вметване - не зная индусите да признават Иисус Христос за пророк. Доколкото съм запозната с индуизма, там няма пророци.

След като се допуска, че Иисус може да е екстрасенс със силно биополе, защо журналистите на вестника не си задават и не ни задават следните въпроси:

1. След като Иисус Христос твърди, че е Бог, и тези твърдения срещаме на много места в Евангелията (напр. Мат. 22:45 и парал.; Йоан 5:18, 10:30, а и е осъден от Синедриона за богохулство), общо взето има три възможности. Първата възможност е Христос да е луд, Който твърди, че е Бог. Но надали има човек, който би допуснал такава възможност. Ето защо и Христос бива окачествен като добър учител и пророк, а в наши дни и като “екстрасенс, надарен с изключително биополе” (по думите на автора на статията във вестник “Стандарт”), а не като психично болен човек. Втората възможност е Христос да е изкусен лъжец и измамник, Който съзнателно е заблудил Своите апостоли и Своите съвременици като се представя за Такъв, какъвто не е. Но какво би накарало Христовите ученици, повечето от тях хора със занаят (Мат. 4:18 и парал.; Мат. 10:3), а някои от тях и със семейства (Марк 1:30 и парал.), да тръгнат да проповядват някакъв измамник, лъжец и заблудител, като жертват за него собствения си живот? Какво би ги убедило и в Христовото възкресение, щом като Петър трикратно се отрича от Христос преди Неговите страдания (Мат. 26:69 и парал.), а Тома отказва да повярва, че Христос е възкръснал, и повярва едва, след като Христос Сам му се явява (Йоан 20:24 и сл.).

2. Какво накара св. ап. Павел, ученика на големия рави Гамалиил, да се откаже от бъдеща длъжност в престижния Синедрион и да направи три рисковани проповеднически пътешествия, като благовести Този, Когото е гонел преди това (Деян. 9; Гал. 1:13-24)? И той ли е бил заблуден или може би е дал живота си, за да забуждва хората ?

3. По времето на Иисус е имало и други хора, претендиращи да са Месия, защо след тяхната смърт последователите им не са ги обявили за месии? За отбелязване е, че не кой да е, а уважаваният и цитиран в Талмуда равин Гамалиил, учител на св. ап. Павел (Деян. 22:3), по повод проповедта на апостолите за възкръсналия Христос казва на своите събратя в Синедриона: “мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци. Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.” (Деян. 5:36-39).

По отношение на Лазар: След като авторът на статията приема евангелския разказ за Лазар (Йоан 11 гл.) поне в частта му до възкресяването му от Христос, бих казала следното:

1. Не зная, доколко авторът е осведомен относно погребалните обичаи на юдеите, но и от самия евангелски разказ са видни доста неща в това отношение - например, че Лазар е погребан в пещера с привален на входа й тежък камък (Йоан 11:38), че е увит в саван (Йоан 11:44). Знаем, че освен савана юдеите употребяват и редица аромати при погребение (алое и смирна), с които помазват тялото (Йоан 19:39). По този начин повивките (само след няколко часа при климата на Палестина) плътно прилепват около тялото и е невъзможно те да бъдат отделени от тялото без чужда помощ. Именно затова и Христос казва да разповият Лазар (Йоан 11:44). Дори и Лазар да беше само в клинична смърт, то за четири дена в гроба щеше да умре от задушаване от повивките поради недостиг на кислород в гробната пещера (хипоксия). А ако случилото се събитие е през горещия сезон, към това трябва да се прибави горещото слънце на Палестина.

2. Доколкото ми е известно, в медицината не е констатиран случай на човек, който само е изпаднал в клинична смърт, но е започнал да се разлага и да мирише на умрял. А в Евангелието на Йоан (чийто текст авторът на статията ползва доста своеволно) четем, че Лазар вече е миришел, понеже от четири дена е бил в гроба – т. е. ясно е, че Лазар е бил умрял, а не е само изпаднал в клинична смърт (Йоан 11:39). 

Твърдение 4: "Стандарт" тръгва по следите на тайните в историята на християнството. На спорни моменти и на неопровержими от гледна точка на науката факти. А спорните моменти са наистина много. Дори бащиният град на Исус - Назарет, въобще не е съществувал в онова време. Той липсва и в книгата на старозаветния Исус Навин, изчерпателно описваща всички населени места в древната Юдея, и в по-малко обстойните писания на историка Йосиф Флавий, живял доста след описаните в Новия завет събития.

Коментар: Резултатите от археологическите разкопки показват, че в град Назарет се открива керамика, датирана в средната бронзова епоха, ок. 2200-1500 г. пр. Хр., а е съществувал като град в желязната епоха - ок. 900 г. пр. Хр и просъществува до 600 г. сл. Хр.[3] Назарет наистина не се споменава при описанието на превзетите от евреите места по времето на Иисус Навин (ок. 13-12 в. пр. Хр.), нито в Свещеното Писание на Стария Завет, но Библията няма и никога не е имала претенции да е географски синопсис, учебник по география или географска карта. Още повече че завладяването на градовете на Палестина е станало постепенно - от времето на Иисус Навин до царете Давид и Соломон. Освен в Свещеното Писание на Новия Завет, което авторите на статията ползват и дори цитират, но само селективно, градът се споменава около 135 г. сл. Хр., но това не доказва, че той не е съществувал по времето на земния живот и служение на Христос. Ако това селище беше основано по-късно, то логично е името му да не е на еврейски (респ. арамейски) език, а на библейски гръцки, какъвто е случаят с град Кесария Филипова, която е построена от Ирод Филип (4 пр. Хр. – 34 г. сл. Хр.). Той по времето на Христос е тетрарх (подчинен цар, управляващ една четвърт от областта на Палестина) на Итурея, Трахонития (Трахонитида), Ватанея, Авранитида, Голан и Кесария. Има случаи на неспоменаване на известни топоними от старозаветно време в Новия Завет. Такъв е случаят с известния град Хеврон, който е свързан с патриарх Авраам и с царуването на цар Давид (2 Цар. 2:4 и парал.) и е съществувал в новозаветно време. Следователно това, че в Свещеното Писание на Стария Завет Назарет не е споменат, не означава, че той не е съществувал по времето на Христос и респ., че е основан след Христа.

Твърдение 5: Да не говорим, че рождената дата на Христос - 25 декември от сакралната "нулева година", е измислена почти четири века по-късно от чисто практически и политически съображения.

Коментар: Всеки що-годе добре запознат с вярата си християнин много добре знае, защо Църквата е определила Рождество Христово да се чества на 25 декември и никой от християните не вярва, че Христос е роден тогава. Както знаем, Рождество Христово започва да се чества на 25 декемри, след като християнството все повече измества езичеството, като дава на бившите езичници ново познание. Те могат да продължат на 25 декември да честват деня на непобедимото слънце, но това е истинското и нетварно Слънце, непобедимото Слънце на правдата – Господ Иисус Христос.

Призивът на „Стандарт”: Нека вярващите от тях не бързат да ни обвинят в богохулство или търсене на сензации. Бог или човек, убит или възкръснал, женен или не, Христос е променил света, в който живеем. Защото посланията му са духовният фундамент на цивилизацията, към която принадлежим и ние като нация.

Коментар: Не мога да говоря от името на християните, но доколкото ги познавам, истинските следовници на Христос не осъждат никого за богохулство, като в такива случаи оставят целия съд на Христос (Мат. 7:1), защото знаят, че Бог поругаван не бива (Гал. 6:7). Той обикновено обича тези, които Го хулят и гонят, и има “лошия” навик да прави Своите врагове Свои приятели (напр. ап. Павел).

За православното разбиране Христос не е велик нравствен учител, подобен на Сократ, Платон, Аристотел, Буда или Конфуций. Той не ни е оставил само някакви Свои човеколюбиви заповеди, а е дал с живота Си най-великия нравствен пример. За православните Христос не е и само велик Учител, Той е Живот, разбиран във всички смисли на тази дума. Той е Този, по Чийто образ сме сътворени и към Чието подобие сме призовани. Обожението (theosis) се разбира не само като усъвършенстване на човека чрез труд и добродетели, но и като възможност за „богоносене”, като реална причастност на Бога. То е реално и възможно само и единствено благодарение на Иисус Христос и Неговото земно служение (раждане, кръщение, проповед, чудеса, разпятие, слизане в ада, възкресение и възнесение) и на нашето общение с Христос. Бог Слово, приемайки човешко естество, не само изцерява, възстановява, възкресява, възнася човешкото естество, но причастните на Него ги прави "съ-образни" на Себе Си (срв. Рим. 8:29) чрез тайнствата на Кръщението, Миропомазанието и най-вече в Евхаристията. В Евхаристията християните, носейки Христовия образ и Самия Христос в себе си, стават богоподобни и богопричастни (1 Кор. 15:49).

Голяма част от наследниците на Христовите апостоли - светите отци виждат богоподобието и в реалната причастност на Христос в светата Евхаристия. Приобщавайки се с тялото и кръвта Христови, човек не става по същност Бог, не бива обезличен от Бога. Богоподобието е реалната възможност човек да има по благодат това, което Бог има по същност (срв. 2 Петр. 1:4, където се казва, че християните са причастници на Божественото естество).[4] Ако може да се  синтезира светоотеческото учение за богообразността и за възможността за богоуподобяването на човека, то такъв синтез са известните слова на св.  Ириней Лионски („Против ересите”, кн. 3, 19, 1): „Словото Божие стана Човек и Синът Божий – Син Човешки, та човекът да стане син Божий, като се съедини със Словото”.[6]

Накрая ще помоля редакторите на вестник “Стандарт” да публикуват моя отговор на страниците на вестника, макар че се съмнявам в това. По този начин екипът ще покаже на такива като мене, които вярват в Христос като Бог, че вестникът им уважава и другото мнение, приемано от около 2 милиарда от жителите на Земята.

 

[1]Alster,B. Tamuz. – In: Tootr, van der K. (ed.) Dictionary of deities and demons in the Bible. Leiden, 1999, p. 828.

[2]Röllig, W. Tammuz. – In: Bibel-Lexikon. Leipzig, 1968,

[3]Шиваров, Н. Библейска археология. С. 1992, с. 64.

[4]Св. Николай Кавасила. Семь слов о жизни во Христе. М., 1874, с.

[5]Oratio de incarnatione verbi. PG 25, coll. 192

[6]Irinäus von Lion. Gegen die Häresien (Fontes Christiani, 8/3). Freiburg i. Br., 1995, S. 239.