Богоявленската традиция да се хвърля св. Кръст в морета, реки, езера и гьолове от година на година се превръща във все по-голям, да използваме тази хубава българска дума, сеир. Ледените води не са в състояние да охладят страстите на юнаците, които скачат да „спасяват” кръста и вече се случва „операцията” да завършва и со малце кьотек... Така в дух на благочестие и богобоязън, след кратка юмручна схватка, победителите се оказват по двама-трима, което не би било лошо, ако накрая кръстът не трябва да се лепи. За да се запази радостта от празника, предлагаме догодина в подготовката за ритуала, освен традиционното закаляване, да бъдат включени още няколко умения:
- Преследване в мътна вода.
- Плуване със счупен крак.
- Подводен бой. (...)
Това ще позволи импровизирано използваните досега похвати да получат необходимата регламентация и така да се проведе едно честно състезание, под наблюдението и контрола на събралите се вярващи и със справедливото съдийство на духовните лица. И разбира се, както би подобавало на едно християнско събрание, да се осигури охрана от специално обучени командоси, които да предотвратят по-голямо ескалиране на напрежението.
Може и да звучи като шега, но нещата, за съжаление, май натам вървят. Трябва ли да се случат трагедии като тази в Пирея, Гърция, в средата на миналия век, когато след сбиване на участниците се стига до жертви и ритуалът е забранен за десетилетия? Вярно, че в България общественото съзнание се пробужда постфактум, след нещастни събития, за да заспи отново дълбоко след няколко дни. Но нека поне като християни да не допуснем с поведението си да превръщаме такъв светъл празник в пародия.
Иначе може би има нещо символично, че кръстът тази година падна най-близо до случайно преминаващия на другия бряг на реката некръстен циганин. Господ си знае работата!