Охридската архиепископия

Приветстваме инициативата на учени, църковници и общественици от страната и в емиграция, които в отворено писмо до Негово Светейшество се застъпват за името на исконно българската Охридска архиепископия и срещу опитите да бъде тя "помакедончена". Надяваме се и Св. Синод да откликне подобаващо на тази похвална загриженост, проявена от авторите на писмото.

Но същевременно не можем да не напомним на тях и на всички останали българи "по света и у нас", а най-вече на Св. Синод на Българската православна църква, че това посегателство тъкмо към името на Охридската архиепископия не е прецедент. На 24 май (!) 2005 г. Сръбската православна църква издаде томос (решение) за учредяване на автономна Охридска архиепископия като свое поделение! Тогава току-що откритият сайт Двери.бг би тревога за посегателството срещу това историческо достояние на България и на българския народ. Защото е неоспорим факт, че основалият Охридската архиепископия ромейски (византийски) император Василий ІІ Българоубиец я нарича тъкмо Българска архиепископия (на гръцки "архиепископи Вулгариас"). И тази Българска архиепископия запазва съществуването и името си като българска църковна област за около 750 години (1018-1767 г.). Сега обаче, в началото на 21 век, сърбите ни я "присвоиха" най-безогледно. За голямо съжаление никой тогава не реагира, не възрази, не протестира! Нито Св. Синод на БПЦ, нито научни среди, нито българското дипломатическо ведомство, нито неправителствени, нито политически организации. Коментарът е излишен!

Какво може да се направи? Да се възрази срещу Македонската църква? Защо, с каква логика: значи, Охридската архиепископия може да е сръбска (каквато никога не е била), а пък не може да е македонска (с чиято днешна територия частично съвпада), така ли?

Ако се реагира, ако се правят протестни постъпки, те трябва да се направят и в двете посоки - Белград и Скопие. Иначе излиза, че не си знаем националните интереси.