Позволете ми да изкажа просто мнението си (а не прецизирана позиция) за „Договора за свободно съжителство”, което правителството се готви да внесе за гласуване в Народното събрание.
Затруднявам се да разбера протестите на хора, които мислят, че изразяват Църквата, и отказват правото на подобно законодателно становище на държавата. Като че ли пребивават вън от пространството и времето, мислейки, че съвременното гръцко общество в своята цялост е „паството” на Църквата и следователно църковното Тайнство на брака може да действа и като юридически институт на държавата в уреждането на правата и задълженията при съжителството между мъж и жена.
Разбира се, „Договорът за свободно съжителство” претендира да бъде нещо различно даже от института на гражданския брак: да намали до възможния минимум поемането на отговорност, което съпровожда всеки вид междуличностна връзка, да сведе съжителството до един гол договор. На това ниво гражданинът би могъл, независимо дали принадлежи или не към Църквата, да има сериозни възражения. Не може да се пренебрегне фактът, че законопроектът е подчинен на логиката на общия „начин на живот” днес, а именно на господстващия модел „култура”: натуралният егоцентризъм, който бележи и най-малките подробности в живота на организираната общност.
При естествената форма на брака, чието начало се губи в далечината на праисторията, култовият обряд, независимо какъв, изразява поемането на взаимна отговорност пред общността от страна на двойката, която отговорност изгражда и служи на връзката. „Искам да споделя живота си с конкретния „друг”, поемам публично отговорността и риска за тази връзка”. Защото една връзка не е успоредно и непресичащо се съществуване на два бронирани егоизми, не е двойна самота. Връзката е доброволно усилие на свободата да противодейства на егоцентризма, на инстинктивните изблици на самосъхранението, на налагането на власт над другия. Във връзката хората споделят волята си, в противен случай връзката им се изражда в зависимост, подчинение, използване на единия от другия.
Една законова рамка може да допринесе за защитата от злоупотреба в отношенията между двамата, но договорът никога не може да подмени усилието във връзката, не може да надмогне подслонената самота, драматичното не-общуване. И особено „Договорът за свободно съжителство” подменя самите основи на междуличностната връзка в една договорена взаимоупотреба на другия. Точно, както определи брака Кант: „Взаимна употреба на характеристиките на другия пол”. С предметите за употреба не се свързваме, тях просто ги използваме. Те са твоя собственост, гарантирана ти законово.
И само от условията на договора зависи дали някой ще избере хетеро- или хомосексуален предмет за употреба. „Договорът за свободно съжителство” е едно изобретение за „общуване”, което узаконява и гарантира правата при случаите, когато сексуалната специфичност не е в състояние да породи връзка на родителско съзидание и отговорност. Договорът засилва користността на природата, отъждествявайки човека изключително с неговия хедонистичен избор.
Аз бих счел за естествено, ако тези, които участват в събитието на Църквата, бъдат горещи поддръжници на идеята за граждански брак, но и на договора за свободно съжителство. Александър Пападиамандис още през 1896 г. искаше да бъде въведен граждански брак. Днес мисля, че би подкрепил и договора за свободно съжителство. Именно, за да бъде ясна и институционално определена същностната разлика между договорите на организираната общност и условията-принципи на живота в Църквата.
Когато Църквата говори за „тайнство”, тя има предвид неподвластната на обективизиране битийна сила на „съсредоточаването” на нуждите на природата в свободата на връзката: инстинктивната, поривна нужда се подчинява като усилие на свободата на целите на живота, разбиран като любовно общение. Например, тайнството на Евхаристията иска да освободи жизнената нужда от храна и питие от естествената необходимост на индивидуалното самосъхранение, да ги издигне в свобода до общение на любовта в живота и в съществуването. Съответно, и Тайнството брак подчинява сексуалната връзка и съжителство на усилието за самопреодоляване и себеотдаването, което се изобразява в еросната връзка на Бога с човека („в Христос и в Църквата”, както се казва в последованието).
Когато Църквата говори за „тайнство”, тя има предвид неподвластната на обективизиране битийна сила на „съсредоточаването” на нуждите на природата в свободата на връзката: инстинктивната, поривна нужда се подчинява като усилие на свободата на целите на живота, разбиран като любовно общение. Например, тайнството на Евхаристията иска да освободи жизнената нужда от храна и питие от естествената необходимост на индивидуалното самосъхранение, да ги издигне в свобода до общение на любовта в живота и в съществуването. Съответно, и Тайнството брак подчинява сексуалната връзка и съжителство на усилието за самопреодоляване и себеотдаването, което се изобразява в еросната връзка на Бога с човека („в Христос и в Църквата”, както се казва в последованието).
Християните, които участват в тайната на евхаристийната вечеря, не искат да бъдат отменени всички други вечери, нито всяка друга форма на храна. И които християни участват в Тайнството брак, не изискват да се смята само техният брак за законен, а всеки друг за „разврат и блудство”. За съжаление има трагично небогословски епископи, както и жертви на тесногръдия морализъм зилоти, които считат църковния брак за религиозно узаконяване на „греховната сама по себе си" сексуалност. Затова и се борят да направят задължителен за всички евтиния религиозен фолклор, включващ бяла рокля, бонбони и жито.
Няма да е преувеличено да кажем, че провалът на институцията на брака днес и шеметното нарастване на разводите се дължат в значителна степен на промяната на църковното Тайнство брак: аскетичният характер на любовта, усилието за себепреодоляване и себеотдаването вече не са мярка и критерий за качествената оценка на връзката между мъжа и жената.
Няма да е преувеличено да кажем, че провалът на институцията на брака днес и шеметното нарастване на разводите се дължат в значителна степен на промяната на църковното Тайнство брак: аскетичният характер на любовта, усилието за себепреодоляване и себеотдаването вече не са мярка и критерий за качествената оценка на връзката между мъжа и жената.
Превод: Златина Иванова
* В-к Катимерини, 16 март 2008 г.
