Кризата в Йерусалимската патриаршия е постоянна новина в световните медии през последните години. Смяна на патриарси, вдигане на доверие, борба за легитимност - това е ежедневието на Патриаршята в светата Земя. Особено чувствително към кризата е гръцкото общество, където бяха изнесени факти за осигуряването на големи подкупи от църковни и светски лица в полза на кандидатите за патр. престол. И до днес темата вълнува южните ни съседи. За истинските измерения и причини за кризата разказва Танаси Папатанасиу, известен богослов и главен редактор на списание "Синакси":
В помрачението на църковната криза и сред виковете на спорещите "кой какво направи", "кой кого изпрати" и "кой колко получи" се откроява един вик, който сякаш обединява в едно непримиримите: "Да не загубим Йерусалимската патриаршия!"
Когато открили състава на водата, изглеждало, че хората се справили с голям проблем, но всъщност сме се изправили пред два нови: "какво е кислородът" и "какво е водородът"? По същия начин и горният вик ражда два въпроса: "какво губим?" и "кои са тези, които се страхуват от това?"
Какъв смисъл могат да имат тези въпроси, когато от устата на църковници, политици и преподаватели единодушно и категорично звучи, че Патриаршията (и то не само Йерусалимската) е крепост на елинизма. "Правата на гръцкия род в светата Земя" са подобно на аларма, която вдига на крак всички: десни и леви, привърженици на архиепископа и негови противници...
Какъв смисъл могат да имат тези въпроси, когато от устата на църковници, политици и преподаватели единодушно и категорично звучи, че Патриаршията (и то не само Йерусалимската) е крепост на елинизма. "Правата на гръцкия род в светата Земя" са подобно на аларма, която вдига на крак всички: десни и леви, привърженици на архиепископа и негови противници...
Колкото и непопулярни да са днес горните два въпроса, тяхното заобикаляне показва единствено размера на кризата на църковното ни съзнание. Криза, много по-дълбока и много по-дълготрайна от тази, която се приписва на недостойнството на отделни лица. Патриаршията наистина е обсадена от хищници. Но това са хищниците на национализма и филетизма.
По силата на коя богословска логика една Патриаршия се счита за ... чеиз на една държава, един народ или едно племе? Как е възможно църковни мъже да определят като най-важно качество за един патриарх гръцкото му гражданство? Колко църковна е забраната палестински клирици да стават епископи, за да се изключи възможността един ден арабин да бъде избран за патриарх? Нима е случайно, че хора, които размахват национализма си като патриотичен антипод на глобализма, всъщност се оказват жалки глобалисти, които не оставят паството на една поместна Църква без своя контрол?
Национализмът и филетизмът, колкото и успешно да се маскират, са рак в утробата на Православието, и то рак, който в последните времена даде много метастази. Христос, казва Йоан Златоуст - бе разпнат извън Йерусалим, за да стане видно, че Неговата жертва е принесена за цялото човечество и не е монопол на един етнос.
Национализмът и филетизмът, обратно на това, влачат Разпнатия вътре в града, израждайки делото Му, захранвайки Църквата с една предхристиянска и антихристиянска логика. Разбира се, че има опасност от загуба. И това е загубата на православните критерии.
Пътищата към тази загуба са много, както например да се премълчава фундаменталната богословска истина, че след Христос няма вече свети места, нито свети огньове, които да имат една уж национална святост.
Въпросът не е да останат (православните) гърци, за да не дойдат (православните) руснаци, или да си тръгнат (православните) гърци, за да останат (православните) араби, но да си тръгнат национализмът и филетизмът от всички крила на православните. Никой националист не е по-добър от друг.
Лично аз не съм оптимист, че нощта на това жалко съревнование ще свърши в обозримото бъдеще. Желанието за всеправославно осъждане на националистическата ерес не е нищо повече от неуверен шепот.
По силата на коя богословска логика една Патриаршия се счита за ... чеиз на една държава, един народ или едно племе? Как е възможно църковни мъже да определят като най-важно качество за един патриарх гръцкото му гражданство? Колко църковна е забраната палестински клирици да стават епископи, за да се изключи възможността един ден арабин да бъде избран за патриарх? Нима е случайно, че хора, които размахват национализма си като патриотичен антипод на глобализма, всъщност се оказват жалки глобалисти, които не оставят паството на една поместна Църква без своя контрол?
Национализмът и филетизмът, колкото и успешно да се маскират, са рак в утробата на Православието, и то рак, който в последните времена даде много метастази. Христос, казва Йоан Златоуст - бе разпнат извън Йерусалим, за да стане видно, че Неговата жертва е принесена за цялото човечество и не е монопол на един етнос.
Национализмът и филетизмът, обратно на това, влачат Разпнатия вътре в града, израждайки делото Му, захранвайки Църквата с една предхристиянска и антихристиянска логика. Разбира се, че има опасност от загуба. И това е загубата на православните критерии.
Пътищата към тази загуба са много, както например да се премълчава фундаменталната богословска истина, че след Христос няма вече свети места, нито свети огньове, които да имат една уж национална святост.
Въпросът не е да останат (православните) гърци, за да не дойдат (православните) руснаци, или да си тръгнат (православните) гърци, за да останат (православните) араби, но да си тръгнат национализмът и филетизмът от всички крила на православните. Никой националист не е по-добър от друг.
Лично аз не съм оптимист, че нощта на това жалко съревнование ще свърши в обозримото бъдеще. Желанието за всеправославно осъждане на националистическата ерес не е нищо повече от неуверен шепот.
в. "Елевтеротипия"
