Мобилно меню

4.4166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.42 (60 Votes)

2016 12 11 1857Митрополитите на днешните снимки от избора на новия Старозагорски митрополит изглеждат като скарани. „Много важно какви са митрополитите на днешните снимки!” е готовата реплика на всеки църковен оптимист. „Днес може да са еди-какви си или просто пред обектива да са изглеждали така, но иначе да са си съвсем наред хората”. И вероятно ще бъде прав. Но все пак.

Днес беше избран новият Старозагорски митрополит и той се казва Киприян. Нека е жив и здрав и да внесе със своите качества и усърдие свеж полъх в синодната палата, която има въпиюща нужда от такъв. Изборът е проведен, признат и вписан в синодната кондика, резултатът е обявен, митрополит Киприян – надлежно поздравен, митрополитите начело с патриарха – подобаващо нагостени с постни ястия в синодната трапезария. И със сигурност по време на обяда са си говорили (поне някои) за слънчевото време навън. Но все пак.

От десетилетия се старая да присъствам в синодния параклис в този много важен за БПЦ час: когато се провежда изборът на единия от двамата кандидати, посочени от епархийските избиратели. Това е много важно събитие в живота на Църквата ни. Точно днес обаче за мое съжаление се наложи да съм извън столицата по това време. Затова в неделния следобяд разглеждам аблумите от снимки, на каквото обикновено приличат репортажите в синодния сайт, и нещо ми прави силно впечатление: митрополитите изглеждат като скарани или като гузни, може би? Никой не се усмихва на това истинско тържество на БПЦ-БП, когато се избира нов митрополит, когато синодалите си харесват нов събрат и съработник на най-високата Божия нива в нашето бе-пе-це. Само патриархът е запазил ведрото си изражение. Но все пак.

Трябва да се признае, че днешният резултат малко смути хората извън архиерейските кръгове. И ги смути не толкова положителният вот от „50% плюс 1”, който е налице и легитимира избора, нито толкова пълната нула, с която синодалите „удостоили” (все според синодните репортажи, моля ви се!) еп. Яков, а заради петимата митрополити, гласували с бяла бюлетина. Сякаш така става ясно изречението, написано от някого във фейкбук по повод на избора в Старозагорска епархия: „Познатият похват е в действие.” Значи, има си крушка опашка! И без „все пак”.

Старозагорският избор ще остане в историята на поместното църковно право. Преди всичко в разрез с известните текстове от устава на БПЦ-БП от 2008 г. един митрополит против волята му беше „уволнен” с всички последици от това, включително днешния избор на негов заместник. Такъв прецедент в новата история на БПЦ няма. Имало е подаване на оставка поради болест с надлежно подписано волеизявление от съответния архиерей (В. Търновски Стефан, Доростолски и Червенски Софроний), но без такова волеизявление освобождаване от поста на митрополит не е имало, дори и в тоталитарния комунистически режим. Съответно решението на синода ни за това освобождаване на Старозагорския митрополит Галактион изглежда е превишаване на правомощия. Явно така смята и Американо-австралийският ни митрополит Йосиф, който го е и написал в бюлетината си (историческа по своето съдържание). Като опитен митрополит той явно знае, че в „нормалните” поместни православни църкви за такова освобождаване, ако тежко заболелият митрополит упорито не си подава оставката, се свиква консулт от трима лекари-специалисти по заболяването на съответния митрополит, присъстват представители и на съдебната власт и всичко се прави lege artis, тоест, както е редно, разбирай законно. Защото митр. Галактион не може да се движи напълно свободно и да свещенодейства, нито да говори, но е с разума си, чува и разбира, и не е трудно да се вземе волята му. Стига да искат да я вземат. И все пак.

Изборите за митрополит в БПЦ се провеждат по списък от кандидати, съставен от синодните митрополити. Кого слагат и кого не слагат, си е тяхна работа и точно днес не ни интересува. Но оттам нататък този списък се спуска на епархийските избиратели, за да направят те своя избор за бъдещ митрополит на епархията си. Само че нали се сещате, че няма как бай еди-кой си от еди-кое си затънтено градче или село на нашето Отечество, както и еди-кой си свещеник от еди-коя си далечна духовна околия да познава хикс или игрек епископ, включен в списъка с кандидати за митрополит? При това според същия този устав на БПЦ-БП (чл. 86, ал. 3) кандидатите за митрополит след насрочването на избора нямат право да пребивават на територията на епархията, където ще се избира митрополит. Как тогава епархийските избиратели ще направят своя информиран избор – някой може ли да ми каже? Кой ще им представи качествата на отделните кандидати, та те да си изберат най-достойния за идните десетилетия епархийски пастир? Наместникът на овдовелия или овакантен епархийски престол ли? Това не е предвидено в устава, а е и опасно, тъй като той може да иска да си наложи кандидат по своя воля. Значи, тогава остават две хипотези или предположения, за да го кажем по нашенски: 1) епархийските избиратели избират със завързани очи и не знаят кого избират; 2) някой по нелегитимни пътища им казва кой е правилният кандидат. И за да няма грешки (зер, както често ставало, там се разигравали големи суми), за втори кандидат се избира неизбираем за синода епископ. Този панаирджийски фокус вече сме го виждали и в Пловдив, и в Силистра, и в Берлин, и във Варна на касираните избори. Така и епископ Яков беше (зло)употребен вече два пъти. Иди после вярвай, че изборите в епархиите се провеждат информирано, честно и безукорно. Но все пак: има ли изход от това положение?

Има, естествено, но той е работа на членовете на Църков(нонарод)ния събор. А преди това на синодните митрополити. Първо, да се свика този събор, за да се излезе от поне това синодно нарушение на устава. Второ, да се преразгледат слабите места на устава на БПЦ-БП. И едно от тях е да се разреши предизборна агитация в епархията от самите кандидати, та поне тогава да ги опознаят хората, които не са глупави и лесно ще вземат всекиму мярката. Другото е да се промени начинът на избор на митрополит. Вижда се, че досегашната практика в новото време на БПЦ има сериозни слабости, води до извращения, корупция и пр. Затова може би ще е най-добре тази отговорност за избор на нов митрополит да се остави само на събора на архиереите на БПЦ-БП или иначе казано – на Архиерейския събор. Има такъв орган, учреден с новия устав (глава трета, чл. 36-37). Св. Синод засега отказва да го свиква, защото се смята за самодостатъчен, но това е друг въпрос. Нека архиереите на БПЦ-БП, действащи митрополити и митрополити на покой заедно с епископите без епархии да си решават кого да сложат на овакантената или овдовяла митрополитска катедра. Така или иначе това повеляват каноните и затова се стига да парадокса да си играем на епархийски избори, ама сетне да правим каноничен избор, защото явно епархийският (от избирателите) избор е нещо като „съобразено с устава, но несъобразено с каноните на Църквата”. А дори и семинаристите знаят кое е по-важното в случая. Не че тогава митрополитите няма да изглеждат като скарани след поредния каноничен избор. Но ще се пестят много ресурси: човешки, времеви и за някои - парични.

Все пак...

Снимка: Синодален сайт на БПЦ


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wrf6p 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.