Всеки българин знае поне 1-2 закачки за Враца, казвани все на подбив, макар и не злонамерено. Днес обаче „църковната общественост“ (т. е. клир и дейни миряни) у нас с уважение мълчи пред врачанските отличници. Вероятно резултатът се дължи до известна степен на временно управляващия епархията Старозагорски митр. Киприан, доскоро дългогодишен викарий във Враца. Но със сигурност шестицата си я заслужиха само врачани и преди всичко техните епархийски избиратели.
По начало след предишния, старозагорския избор, закачките в БПЦ понамаляха. Всички искат да вярват, че варненските срамоти са загърбени. Въвеждането и на директното видео-наблюдение на изборите (от тогава управляващия в Стара Загора митр. Антоний Западно- и Средноевропейски) също „дисциплинира редиците“. Друго е, когато знаеш, че „сега цял свят нази гледа“, пък били те и само стотина души. Защото записаното остава и всеки всякога може да го види! Разбира се, в Стара Загора имаше остатък от известния трик: слагаме един избираем и един неизбираем (или поне по-малко избираем) кандидат, та да е сигурно, кого синодът ще трябва да избере. Дори в този дух един шегаджия днес пусна фалшива новина, при която мнозина изтръпнаха с мисли като тази: „Ха, сега, де! Били избрани Главиницки Йоан и Месемврийски Яков. И тогава кого ще предпочете синодът?!“.
Врачани (с цялото ни уважение към мездренци, оряховци, белослатинци – тук говорим за епархиоти, а не за граждани на Враца) показаха характер. Не изключваме да е имало агитация сред избирателите; не изключваме всеки избирател да познава поне 1 от кандидатите и да си пуска гласа точно за него, пък „каквото ще да става“. Но онова, което прави впечатление при прегледа на резултатите от трите тура на избора за нов Врачански митрополит, е сравнително трайното настояване на определени предпочитани кандидати:
1. Един удивителен резултат е настояването на шестима избиратели на личността на Драговитийския еп. Даниил, за когото всички са се примирили, че ще трябва да бъде запазен за Американо-Австралийската епархия, когато дойде ден. За еп. Даниил нямаше кой да агитира, по какъвто и да било начин („разбирай, какво говоря“!).
2. В медиите не бяха спестени критики за Браницки еп. Григорий и въпреки това той изскочи пред всички още на първи тур и то с над 2/3 от гласовете.
3. Вчера в последния момент се пусна в медиите „кризисен пи-ар“ за други кандидати, но и там това явно не помогна.
4. Още в първата публикация по предстоящите (тогава) избори в местен врачански вестник се писа за Агатополския еп. Йеротей, че бил много известен във Враца. Колкото и странно да беше това твърдение, то показа, че някои се интересуват от неговата личност. И накрая едва при трети опит днес еп. Йеротей все пак получи изискваното мнозинство.
Тези резултати наистина са чест за врачанските избиратели. Когото и да предпочете Св. Синод след седмица, клирът и народът от Врачанска епархия ще имат митрополит по свой избор. А за къде ще се търси сетне нов викарий – в София или в Сливен, това вече е второстепенен въпрос. Още повече че за София винаги се намират кандидати, а Сливен си има резервен викарий, който е сложен на стенд-бай някъде около курорта Агия Напа в слънчев Кипър.
