Кучетата били най-добрият приятел на човека. Хранят ги, за да лаят, като по този начин сигнализират за приближаването на непознат човек – добър или лош, те не разбират, защото са кучета и нямат разум. Кучетата също така пазят къщата или стадото от лошите хора, но трябва да им кажеш, че те са лоши, съответно да ги насъскаш. Понякога се получават и конфузни ситуации: идват ти скъпи и желани гости, ама кучето взима, та се престарава и бясно ги лае, а ти се чудиш как да се извиниш сетне на добрите си гости.
Нещо такова се случва и с предстоящото идване у нас на главата на Православната църква в Република Македония и още двама владици. Поканила ги Българската академия на науките, те приели и ще дойдат след десетина дена да почетат заедно с нас светите Кирил и Методий. Но пресслужбата (от женски род – уточняваме, без да изпадаме в сексизъм) на Св. Синод на БПЦ се произнесла, че БПЦ няма общение с МПЦ и затова архиепископ Стефан и другите архиереи могат (велика милост!) да присъстват на службата, но не могат да служат, нито пък Българският патриарх щял да иде на тържеството за светите Братя в БАН, защото... там щели да бъдат македонските владици! Дето казваме точно ние, българите: „Заради Ивана намразил и свети Ивана”.
Това са фактите. И те са печални, ако наистина така стоят нещата. Най-лошото е, че по всяка вероятност нещата стоят точно така. И оттук нататък само констатации можем да си правим:
1. МПЦ се е отделила преди близо половин век от Сръбската православна църква в желанието си да е самостойна, автокефална. Такъв статут не й е даден, но МПЦ не смята себе си повече част от СПЦ и оттогава продължава да съществува в разкол (схизма), както е била БПЦ цели 73 години (1872-1945 г.). Това е сериозна пречка в нормалното общуване с останалите православни църкви на всякакви равнища; пречка е и в чисто практичен план, например при желанието на двама души (един от МПЦ и един от друга ПЦ) да се венчаят. Много пъти са започвали преговори между МПЦ и СПЦ за разрешаване на въпроса, но досега няма резултат, понеже нещата се поставят на познатия принцип: „Ке го игра ли наш Кръсте царот или ДА?!” МПЦ многократно е правила опити на най-различни междуправославни равнища да търси подкрепа за получаването на автокефалия, но е срещала най-много съчувствие и почти никакво желание за уреждане на въпроса. Неизменно същото е било и отношението на БПЦ към този въпрос. Нещата особено се усложниха с последните присъди и вкарване в затвора от властите в Македония на бившия Велешки митрополит и сега „Охридски архиепископ” на СПЦ Йоан (Вранишковски).
2. Македонските владици – забележете! – не са наказвани, не са низвергвани от СПЦ, запазили са апостолското си приемство, ръководят едно паство в страната си и зад граница, за което поне ние в БПЦ най-чистосърдечно можем да им завиждаме. В поместните православни църкви, като се започне от Цариградската вселенска патриаршия, ги приемат с почит, сръбски архиереи присъстват (да, не служат!) на техни литургии, дори Черногорският митр. Амфилохий от СПЦ преди две години прочете „Верую” на литургия на македонски архиереи. Това „съмолитстване” ли е? Вие кажете.
С други думи, не може дори един прицърковен помияр, а още по-малко би трябвало едно пи-ар кутре на БПЦ да си позволи да каже, че македонските владици щели да присъстват на литургията за светите Братя в „Св. Александър Невски” като миряни! В такъв случай стопанинът на кучето трябва да му „свика”, да замахне с тоягата дори, за да си подвие то опашката и да изскимти виновно. Иначе срамът е за стопанина, то кучето срам няма.
