По Коледа пак едни власти търсят да погубят някого. Само че този път било писано мястото на Младенеца да заеме един старец – игуменът на древния Ватопедски манастир архимандрит Ефрем. Винаги ще се намери причина. Но за някои е по-добре, „каквото ще се върши, да се върши по-скоро” (както при предателството на Юда) и по възможност точно в навечерието на празника (Йоан 13:27). „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето” (Екл. 1:9). В древния еврейски народ за празника имало обичай да помилват някой престъпник. В сегашното демократично общество се натрапва обичай в навечерието на празника да се охули, опетни и – по възможност – унищожи някой невинен човек. Какво друго да си помисли човек, за да не приеме мнението на чуждестранни анализатори, че причината е „политическата ангажираност на определени кръгове на гръцките институции, които по този начин искат да демонстрират на Запада своята готовност да се откажат от принципите на организация на духовния живот, фиксирани в Гръцката конституция”? Просто няма друго обяснение! Защото старият и болнав игумен Ефрем нито ще се укрие, нито може да извърши (баш по Рождество Христово!) друго престъпление, та да го окошариш точно пред великия празник, да не може да служи и да се причести като хората! Натрапват се и аналогиите с фиктивните скандали и истинската кал, които обилно се произведоха и у нас през Рождественския пост. Ех, да можеха и у нас да опандизят някой владика, какъв кеф щеше да бъде, нали? За кого ще е кефът, то си е ясно. А дали има основание – това пък въобще не е важно. Просто да има екшън. Ако преди две хиляди години са избивали бебета, сега за един расоносец ли ще се кахърим?! И за завършек: след избиването на бебетата в околностите на Витлеем евангелистът цитира светия пророк Йеремия: „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма!” (Мат. 2:18). Та думата ми е, че Рама е на границата на Ефремовото коляно. Нищо, просто съвпадение!
На иконата: Избиването на витлеемските младенци, детайл
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kq6xu
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
